Десетото издание на рубриката на Sportal.bg – „Новите лица“, която ви представя най-талантливите млади български баскетболисти, е посветено на едно от последните открития на изявената варненска школа. Става въпрос за юношата на Черно море Тича Берк Мехмед, който привлече вниманието на един от водещите отбори в германската Бундеслига – Телеком Бон, където ще се състезава през новия сезон. Пред нашата медия роденият в морската столица стрелец разказа с подробности за това как е взел решението да се занимава с баскетбол, как съчетава спорта с образованието си, кои хора са му помогнали най-много в пътя му към професионалистите и още.

През втората половина на миналия сезон 19-годишният Мехмед започна да трупа все повече минути на сметката си в мъжкия баскетболен елит, като силните му изяви не бяха никак малко. Върховото постижение на 199-сантиметровия реализатор бе 15 точки при 6/9 стрелба в коша на шампионите от Балкан, а до края на сезона той се отличи с още няколко подобни силни представяния – 14 точки за 11 минути срещу Черноморец, 10 точки за 15 минути срещу Академик Пловдив и 9 точки и 6 борби за 19 минути срещу лидера в редовния сезон Рилски спортист. В крайна сметка младият варненски талант записа средни показатели от 6.1 точки и 2.5 борби за около 15 минути игрово време в 15-те си мача с екипа на “моряците” през редовния сезон в НБЛ.

В края на сезона Мехмед взе участие и в плейофите на регион Изток в ББЛ А група, където изведе отбора на Шоутайм до титлата във втория ешелон. В петте мача от плейофите варненецът записа средно по 23.6 точки, 7.6 борби и 1.6 откраднати топки, като във финалния мач срещу Шумен -2 се отличи с дабъл-дабъл от 18 точки и 15 овладени топки. През лятото стрелецът отново облече екипа на младежкия национален отбор за Европейското първенство в Дивизия “Б”, където постави средни показатели от 5.3 точки и 2.7 борби срещу името си, впечатлявайки с представянето си в груповата фаза, където отбеляза 14 точки на Латвия и се разписа с 9 точки, 5 борби и 4 асистенции за 20 минути срещу Ирландия.

– Разкажи малко повече за себе си. Как и кога започна да се занимаваш с баскетбол? Какво те запали по играта? 

– Започнах да тренирам баскетбол на 7-годишна възраст в първи клас. За разлика от сега тогава бях от най-нисичките момчета в групата и честно казано тогава не съм си и представял, че ще се занимавам с баскетбол професионално, понеже през това време се занимавах и с тенис на корт. Когато обаче отидох на първите две-три баскетболни тренировки една искра се запали у мен и усетих, че оранжевата топка може да стане част от живота ми занапред. Тогавашният първи мой треньор Владимир Янчев видя в мен нещо различно, а именно усета и усещането към топката и как аз, който съм на две тренировки, съм изглеждал с година пред останалите, които тренират от повече време. Тогава той говори с родителите ми, че вижда нещо в мен, и че ще имам бъдеще като баскетболист. Естествено, ходех запален на всяка тренировка.

– Защо избра баскетбола пред тениса?

– В тениса имах много успехи, спечелени турнири, награди и т.н. Двата спорта си вървяха паралелно и се стремях да не изпускам нито една тренировка. Имало е случай, в които след тренировка по баскетбол майка ми ме кара веднага на корта за 3-часова тренировка и почивката ми е била преобличането в колата между тренировките. Бях толкова запален и в тениса, където треньорката ми ме подкрепяше и залагаше много на мен и моите качества. Същото беше с баскетбола и не съм мислил да се откажа от нито едно от двете на този етап. Така няколко години започнах да раста поетапно, докато едно лято не пораснах някъде около 10 сантиметра и нещата в баскетбола започнаха да приличат на нещо повече. Тенисът ми стана една идея по-труден, защото започнах да ставам по-тромав, но това не ме отказа, докато не дойде момента, в който съвпаднаха в един ден мачове и в двата спорта. Тогава беше преломният момент, в който имах разговор с родителите ми и разбрах, че трябва да оставя едното на заден план и изобщо да се съсредоточа върху единия спорт. Изборът беше изцяло мой и така избрах баскетбола.

– Кои са най-сериозните трудности, през които преминава един млад състезател? Какви жертви изисква следването на мечтата? 

– Ако искаш да станеш професионален спортист, винаги се срещаш с всякакви трудности, много лишения и жертви в името на бъдеща професионална кариера. Нямам почти никакво свободно време и това ме различаваше от връстниците ми, които ходеха по купони и различни забавления в тази сфера, а на мен ми се е налагало да почивам, за да съм пълноценен на тренировки. Но това е нещо нормално – да се лишаваш от едни неща, за да следваш мечтите си.

– Какво те мотивира да продължаваш напред и каква подкрепа срещаш от близките си? (може да разкажеш повече за хората, които са те подкрепили най-много и продължават да те подкрепят) 

– Мотивират ме успехитe и това, че не приемам лесно загубите. Стремя се да се трудя до такава степен, че шансът за загуба да е минимален и да се развия максимално. Най-силна подкрепа усещам от родителите ми, които са зад мен във всеки един момент и независимо какво ще реша, това ще си остане така. Продължавам да усещам подкрепа от някои треньори и истински приятели и бивши съотборници.

– Как минава един твой ден през лятната пауза, когато нямаш други ангажименти? По колко време отделяш за тренировки?

– Може да се каже, че не съм имал пълноценно лято от 3-4 години, понеже съм част от националните гарнитури. От тримесечно лято аз понякога прекарвам по два месеца и повече с националния отбор за моя набор и с набор 2001. Като цяло на лято имам по две седмици най много във Варна, когато гледам да се възстановявам от изминалия тежък лагер. Гледам да го правя активно, а именно – играя тенис за удоволствие, ходя да плувам и т.н. Иначе на ден отделям по около 5-6 часа, прекарани в тренировки, но се е случвало и повече, когато съм тренирал и по три пъти на ден.

– Как успяваш да съчетаваш спорта с образованието? Трудно ли е? 

– Именно поради тази причина вече в шести клас реших да вляза в спортно училище, за да имам повече време да тренирам и да нямам проблеми с отсъствията заради тренировки и мачове. Разбира се, пропускал съм много материал, не съм имал достатъчно оценки заради мачове и с мъжете, но това е идеята на спортното училище – да се намира как да се съчетават спортът и образованието по някакъв начин.

– Как започна да тренираш в Черно море, от колко време се състезаваше за клуба и преди това тренирал ли си някъде другаде? 

– Не съм тренирал на друго място баскетбол преди това. Клубът, от който съм тръгнал, е Черно Море и всички знаем, че е една от най добрите школи в бъглария за произвеждането на добри играчи.

– На кои хора (треньори) дължиш най-много за наученото откъм баскетболни качества, възпитание, професионализъм? 

– Работил съм с много треньори, минал съм през ръцете на много, както се казва… Откъм баскетболни качества вече след началната фаза ме пое Борис Борисов, на който дължа страшно много и съм много благодарен. Това е моят първи треньор, където нещата вече станаха по-сериозни. Той ме е научи на основата на баскетбола, на фундаменталните неща и най вече на дисциплина и професионализъм. Също Георги Бакалов, Кирил Петров ме взе с набор 2000-2001 юноши, минал съм и през ръцете на големия Спас Натов, лека му пръст. Даниел Клечков, който ми беше треньор в последните моменти като юноша. Той и Галин Стоянов ми помогнаха в прехода от юношески баскетбол към мъжки, където разликата е от земята до небето. Като цяло съм благодарен на всички треньори, които са ми помагали и подкрепяли досега.

– Кои са най-големите ти постижения при подрастващите и имаш ли такъв момент/история, който/която никога няма да забравиш? 

В подрастващи съм играл много финали, но не ни е достигало малко да спечелим. Именно отборът на БУБА ни побеждаваше с малко. На 14 години Борис Борисов ни направи шампиони във Варна – това със сигурност е един от моментите, които няма да забравя. Също и по-пресен спомен, който завинаги ще остане в съзнанието ми, е последният ни мач като юноши на мен и Мартин Йорданов срещу Левски в София, където спечелихме с продължение и станахме трети. Тогава именно под ръководството на Даниел Клечков успяхме да спечелим бронза. Губехме с две точки и имахме таймаут. Тренерът начерта комбинация за мен, чрез която да вкарам тройка и да излезем напред, като именно това се случи. Вкарах тройка от десетия метър през човек. Съответно целият отбор избухна и влезе на терена. Това са моменти, които остават завинаги.

– В последните няколко сезона ти имаше спорадични участия в НБЛ, но през миналия ролята ти в мъжкия отбор на Черно море стана много по-сериозна и ти успя да се сблъскаш с мъжкия елит. Как ти се понрави темпото на игра в елита, свикна ли бързо с обстановката и различния стил с този в ББЛ? 

– Мога да кажа, че наистина разликата е огромна. Коренно различен баскетбол се играе в НБЛ, изправяш се срещу наистина класни играчи и много силни чужденци. Свикнах бързо, трябваха ми няколко мача, в които да поиграя и да вляза в игровия ритъм, понеже и в началото на сезона отсъствах около четири месеца заради контузия в кръста,но с много тренировки и време, прекарано в залата, успях да се възстановя и да влизам поетапно в игрови ритъм.

– От колко време се познаваш с Даниел Клечков и как неговото присъствие повлия върху налагането ти в мъжкия отбор? 

– Познавам се с Даниел Клечков от няколко години, както казах бил ми е и треньор в последната година юноши, а също така и при мъжете през последния сезон. Той е млад и амбициозен треньор и се стараеше да ни въведе в мъжкия баскетбол. Също така винаги е бил насреща, когато сме го викали за индивидуални тренировки.

– Тежеше ли върху психиката и самочувствието ви затруднената финансовата ситуация в клуба? Имаше един момент, в който не се знаеше дали Черно море ще завърши сезона… 

– Тежеше дотолкова, колкото притесненията ни относно съществуването на клуба бяха големи. Притеснително е клуб като Черно море с толкова много трениращи деца да не получава помощ. Доколкото знам все още финансовите проблеми не са свършили, което е много тъжно за школа като Черно море, откъдето са произлезли и продължават да излизат играчи. Надявам се да дойде този ден, в който нещата ще започнат да се случват в положителна посока.

– Освен при мъжете, ти се състезаваше и за отбора на Шоутайм, който играе в ББЛ А група, където записваш страхотни показатели с над 20 точки средно на мач. Как оценяваш представянето си в ББЛ и колко ценен е опитът, който придоби от играта си там? 

– Да, присъединих се към Шоутайм в периода, когато точно се бях възстановил от контузията в кръста. Целта като цяло беше да играя повече мачове, за да се върна в игрова форма по-бързо. Не съм целял да гоня статистики и тем подобни, а гледах да давам каквото мога за отбора, за да съм полезен. Благодаря на президента на клуба Татиос Памукчиян за възможността, която ми предостави да бъда част от отбора на този етап. Лично мисля, че се представих на ниво. Спечелихме регион Изток. По-лесно ми е там, което е нормално понеже повечето от играчите в тази лига изостават физически откъм издръжливост и възраст, което е напълно нормално, но има и интересни и опитни играчи, от които също може да се научи по нещо. 

– През това лято ти беше част и от младежкия национален отбор на България, който завърши на седма позиция в крайното класиране на Европейското първенство в Дивизия „Б“. Какво се обърка в елиминационната фаза и прегоряхте ли в мача срещу Финландия?

– На Европейското тръгнахме добре. Направихме силен мач срещу фаворита в нашата група Латвия и успяхме да минем през тях. Прегорели точно не мисля, малко не ни достигна срещу Финландия – няколко грешни решения в края и изпуснатите наказателни удари бяха главният препъни камък за нас, но ние се борихме и всеки един даде каквото може в името на отбора.

– Наскоро стана ясно, че от новия сезон ще играеш за един от топ отборите в Бундеслигата – Телеком Бон. Как се стигна до трансфера ти там?

– Като цяло знаех, че имат интерес към мен отпреди това, но главно на Европейското първенство треньорът ми следеше мачовете и поддържахме контакт. Знаех за какво иде реч, но най-вече съм благодарен на агента ми, който направи главната връзка, за да се осъществят нещата. Иначе да, Телеком Бон е изключително класен отбор. През миналия сезон са на второ място в Бундеслигата и разполагат с изключителни играчи, от които мога да видя и да науча безумно много и да се развивам покрай тях.

– Според теб колко е трудно за един млад играч да пробие в мъжкия баскетбол в България, с оглед акцента върху използването на чуждестранни играчи? 

– Ами, със сигурност е много трудно млад играч да пробие в мъжкия баскетбол при наличието на много чужденци. Според мен трябва да се дава шанс на младите момчета да се развиват, но също така трябва да си го заслужат през много тренировки и себераздаване. 

– С кой съотборник се разбираше най-много и имаше най-тясна връзка в мъжкия тим на Черно море? 

– Разбирам се с всички играчи. Както знаете, повечето сме юноши и играем заедно от доста време. Няма играч, с който да съм в лоши отношения, но мога да кажа, че най-много и най-тясна връзка имам с Мартин Коцев, с когото в повечето неща си приличаме. Тренирали сме заедно, споделяли сме си неща извън баскетболната сфера и като цяло на моменти ми е било изкючително лесно да играя в един отбор с него. Мартин Йорданов също мога да кажа че ми е един от близките на и извън терена, понеже сме единствените от шампионския набор 2002, продължили професионалните си кариери. Знаем си и слабите, и силните места.

– Кой е елементът в играта ти, който се нуждае от най-голямо подобрение? 

– Елементът, който се нуждае от подобрение при мен, е защитата, която главно минава през концентрация през по-голямата си част, където има какво да подобря и се надявам в най скоро време да се случи.

– На кои легенди или любими играчи се опитваш да подражаваш – български и чуждестранни? Кои играчи смяташ за свои идоли? 

– Имам няколко любими играчи, които обожавам да гледам. От българските това е Александър Везенков. Следя му много мачове, а съм го гледал и на живо. За чуждестранни – любими са ми Шейн Ларкин от Евролигата, Кевин Дюрант също ми е много любим, но за свой идол и най-любим баскетболист ми е Стеф Къри поради факта, че промени играта с феноменалната си стрелба и усет към топката.

– Къде искаш да бъдеш след пет години и каква е голямата ти мечта? 

– След пет години искам да съм на възможно най-високо ниво в Европа, а мечта ми е да достигна до НБА.

– Какво си пожелаваш за предстоящия сезон?

– Най-вече си пожелавам да съм здрав и без контузии. Всичко друго ще си дойде на мястото, защото трудът и всички лишения е закон, че рано или късно ще се отблагодарят по най-добрия начин.

Снимки: НБЛ, ББЛ, ФИБА