Проведеният на 6 април конкурс за директор на Италианския лицей в Горна баня /НУКК/ започва да намирисва все повече на жестоко опорочен. Агенция я няколко свои разследващи материали описа съмнителната организация, свързана с провеждането на състезанието.
В крайна сметка за директор изненадващо бе избран Иван Капурдов, смятан за особено приближен на десетилетия управляващата Величка Велянова.
Александър Чакмаков е заместник- директор учебна дейност в 93.
СУ „Aлександър Теодоров-Балан“ в София. Независимо от младата си възраст се превърна в любимец на своите възпитаници, които се гордеят с него.
Александър е внук на първия капитан на ЦСКА Нако Чакмаков.
Според наши източници, Чакмаков е показал завидни знания по време на конкурса за нов директор на Италианския лицей, но въпреки това скандално е бил дискфалифициран.
се свърза с Александър Чакмаков, за да разбере истината от първо лице.
– Г-н Чакмаков, разкажете какво се случи на конкурса за директор на Италианския лицей?
– Ясно ми е в каква държава живеем и че всичко тук става по-трудния или втория начин. Все се надявам, че тези времена трябва да са отминали и дълбоко забравени. Особено, когато се касае за сфери като образование и култура.
Сагата с Италианския лицей започна още на 25 септември м.г., когато министерството на културата обяви конкурса за директор на Националния учебен комплекс.
След това минаха седмици, започна процедурата и изведнъж, без никакво уведомление, на сайта на министерството се появи едно съобщение, че с докладна записка на изпълняващия длъжността директор Дирекция СИХО г-н Петър Матев спират конкурса, защото трябва да се добавят специалности към изискванията за заемане на длъжността.
Тъй като, както беше обявено, учители по природни науки и математика не можеха да кандидатстват.
– Как реагирахте Вие на тази новина?
– Тогава това ме подразни, но не ме обезвери. В последствие тогавашният министър Велислав Минеков обяви наново конкурса. Отново се забави, защото трябваше да се смени длъжностната характеристика. За първи път видях, че нещата започват да се бавят и протакват абсолютно целенасочено.
Чест и уважение към г-ж Велянова, която в момента е директор на училището, обаче тя на 3 март е празнувала 80-годишен юбилей. Представяте ли си в каква ситуация живеем.
В правова държава, в която кодексът на труда е най-висш закон и много министри в годините като преки ръководители на това училище не могат да пенсионират г-жа Велянова. Това е абсурдно.
– Защо, според Вас, се случва тази нередност?
– Това не мога да кажа със сигурност. Най-вероятно е удобна на някого. Вече си мисля, че такива хора като мен, които са честни, без начин да бъдат манипулирани, нямат никакъв шанс в държавата. Ако не си послушен, си непотребен.
– Какви мерки сте взели лично Вие срещу тази практика?
– След като конкурсът се проведе финално на 6 април, нито се появиха записите вечерта след изпита от себеседването, нито бяхме надлежно уведомени. Чак на Велики четвъртък, цяла седмица след конкурса, излезе съобщение на страницата на министерството за резултатите от конкурса. Впоследствие е изпратено на кандидатите по пощата някакво писмо, което, до колкото получих информация, е са дата 10 април.
Аз съм пуснал няколко заявления и жалби до министъра, защото считам конкурса за абсолютно опорочен. Първата причина е, че в медиите беше разпространена информация за Комисията. Предполагам, че г-ж Велянова е източникът или някой свързан с нея. Нямам представа защото, но в крайна сметка това цели опорочаване на конкурсната процедура.
Не е нормално да има конкурс, при положение, че се знаят кои ще са хората, които ще задават въпросите. В тази страна нещата се случват предимно по втория начин. Това за мен беше огорчение, но отивайки на конкурса на следващия ден, се оказа, че конкурс има. Членовете, както бяха описани в Комисията, не се представиха на кандидатите.
Господинът по биология знаеше кой му е задавал въпроси по именно. След това установих, че членове от Комисията са подменени. Нямам представа на какво основание и каква е причината.
Друг фрапиращ факт е, че началникът на кабинета на министъра в момента Борис Данаилов, ако отворите щатното разписание по именно в училището, се оказва, че е преподавател в лицея.
Това също е изключително притеснително. Още по-тревожното е, че човекът, чиято докладна записка до заместник-министъра за определяне на Комисията и нейните членове г-н Матев се оказва член на Обществения съвет на училището, тоест неговото дете учи там. Не мога да не бъда убеден, че нещата са подменени.
Смятам да търся правата си по съдебен ред. Прокуратурата също трябва да се самосезира.
– Каква реакция очаквате от министерството на културата по този случай?
– Работя повече от 10 години в тази сфера. В момента съм заместник-директор на училище. За мен е изключително унижение да излезе резултат, в който аз дори не съм класиран. Не съм събрал необходимия брой точки. Ако отворите Наредбата в закона, по която се провежда конкурса, има 3 пункта за управленчески опит.
Не мога да се съглася, че аз, който съм добре познат с качествата, с които работя в тази система, да не мога да събера точки за управленчески опит, а двамата съперници, с най-голямото ми уважение, които никога не са заемали ръководен пост, да имат повече точки от мен. Или е трябвало да мълча на конкурса, или да муча.
Това е част от стратегия да бъда заличен от надпреварата, тъй като е много по-лесно да управляваш някой, който познаваш. Очаквам културният министър да влезе в ролята си на министър и на принципал, да събере информация по случая. Има запис, да го изгледа и сам да прецени кой как се е представил.
За мен не е самоцел да спечеля конкурса. Но в тази държава, най-сетне, 30 години след промените, трябва да да има някаква перспектива за промяна. Ако искаме нашите деца някой ден да се обърнат и да кажат: „Ние живеем в нормална страна“, ние трябва да направим всичко по силите си.
Докато продължаваме да си затваряме очите и в България да смятаме, че всяко чудо е за 3 дни, това ще се случва. Аз съм убеден как в момента се размишлява в министерството: „Той е млад, ще попищи, ще му мине и всичко ще се забрави“.
Интервю на Явор БЕЛЧЕВ