Тук ще разгледаме едно интересно изключение, което се случва само в Първата Българска държава. Говорим за 2 случая, при които на власт идват лица, които не са синове на някои от предишните владетели, пише poznanieto.bg.
Тук, разбира се, трябва да изключим случаите на многото ханове между Тервел и Телериг/Кардам, където има поредица от преврати и се сменя династията. Трябва да изключим и Самуил, който също е представител на друг род, макар че има теоретична възможност да е свързан с Крумовата династия.
Разберете кои са тези 2-ма владетели.
Пресиян – племенникът идва на власт
Първият такъв случая е свързан с хан Пресиян. Той идва на власт през 836 и управлява много успешно до 852 година. Но интересното при него е, че той не е син на никой от предишните владетели от Крумовата династия. Преди него управлява хан Маламир, който е син на хан Омуртаг. Омуртаг има 3-ма сина:
Звиница – бащата на Пресиян и загинал много млад
Енравота/Воин – не взема престола заради симпатията му към християнстовото. По-късно е убит от Маламир.
Маламир
Маламир управлява между 831 и 836 година. Той е най-малкият син на Омуртаг и през част от своето управление още не е навършил пълнолетие. Вместо него, на практика юздите на властта се държат от кавхан Исбул.
Преждевременната смърт на Маламир допълнително влошава ситуацията в страната, но под вещото ръководство на кавхана, престолът е зает от Пресиян. Така, Пресиян е първият случай на лице заемащо престола, което не е син на бивш владетел.
Той е внук на Омуртаг, но баща му Звиница никога не е бил хан. По този начин властта преминава от чичото към племенника. Това е абсолютно изключение в българската държавна традиция по това време, тъй като властта винаги се предава по права линия – тоест от баща към син.
В случая просто нямаме възможност за наследяване по права линия и се преценява този вариант. Тъй като иначе ще се стигне до династична криза от която никой няма полза.
Иван Владислав – братовчедът идва на власт
Това е вторият случай в историята на Първата българска държава.
Става въпрос за Иван Владислав, който управлява между 1015 и 1018 година. Много често той се приема за последният цар на тази ни държава – доколкото не броят неговият син Пресиян II.
Иван Владислав е син на Арон – един от братята на Самуил. Когато Самуил разбира, че Арон води преговори с Византия зад гърба му, свързани с предателство на българските интереси, той решава да накаже жестоко брат си.
Цялото семейство на Арон бива убито, като единственият оцелял е синът му Иван Владислав. Причината е, че неговото спасение бива измолено от Гавраил Радомир – синът на Самуил.
Това благородство на Гавраил Радомир му струва много скъпо. Когато Самуил умира, начело на държавата ни застава точно синът му. Но това му управление не продължава особено дълго.
В рамките на 1 година, Иван Владислав успява да се договори с ромейския император за властта в България и извършва преврат като убива спасителя си Гавраил Радомир по време на лов. Така Иван Владислав застава начело на България.
Той разбира, че е измамен от Василий II, който не смята да оставя съществуването на държавата ни. По този начин Иван Владислав започва наново борбата с ромеите, но неговите сили са силно ограничени.
Той умира през 1018 година по време на обсадата на Драч. Така Иван Владислав се превръща в една вторият представител на определена династия – в случая тази на Комитопулите, който не е син на никой предишен владетел, но успява да се добере до българския престол.
Класацията е само в рамките на Първата Българска държава, тъй като при Втората ни, там имаме поредица от предавания на властта по съребрена линия, а не по права. Най-малкото Асеневци са точно такъв пример.
Предаването на властта в България по права линия е задължително до 893 година, когато това се променя на Преславският народен събор. Заради това имаме и толкова малко такива владетели за разлика от Византия.
