Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е обезпокоен от резултатите в последното издание на проучването PISA за 2022 г., показали ниска функционална грамотност на българските ученици.
Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям – 54 процента по математика, 53 процента по четене и 48 процента по природни науки. Това се посочва в съобщение от председателя на синдиката д-р Юлиян Петров.
Той отбелязва, че доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за България се казва, че „средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене, и почти са същите, като през 2018 г., по природни науки“.
В Министерството на образованието и науката на 5 декември бяха представени резултатите от PISA 2022. В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания.
Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето тогава на резултатите от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за международно оценяване на учениците – PISA 2022.
Д-р Юлиян Петров отбелязва, че данните от това изследване са ясни, но по-важно е какви промени биха повишили качеството на образованието и функционалната грамотност на българските ученици.
Синдикатът „Образование“ предлага и редица мерки в образованието. Сред тях са учебните програми да се разтоварят от академични знания, за да се остави място и време за формиране на компетентности.
Учебният материал по ключови дисциплини, като математика, литература, история и други, да се забави като скорост и обем, за да се освободи фокус към практическо създаване на материални или духовни ученически продукти, които да намалят самоцелното машинално наизустяване и възпроизвеждане след това на различна информация.
Това в никакъв случай не изключва базовите знания по всички учебни дисциплини.
„Задължителните учебници“, които носят огромна вина за тези резултати на PISA, или да бъдат променени, но по-добре да отстъпят място на образование без учебници, с „незадължителни“ помагала, интегриращи в себе си междупредметните връзки, и отстъпвайки място на иновацията на учителя.
От синдиката предлагат също включване на родителите в мотивацията за учене и задаването на отговорности на „незаитересованите родители“ за партниране в процеса на възпитание.
Вменяване на задължения към родителите, свързани с гарантиране на спазването на училищния правилник, превенция на агресията в клас и нулева толерантност при неспазване на училищния правилник, с действащи за учителя инструменти, включващи и оценка за „дисциплина“, финансови и административни санкции към непартниращите родители.
Необходимо е да се създадат индикатори за качество на образованието и за промяна на философията на оценяване към оценка, мереща не обема възпроизведена информация, а трансформираната в компетентностни умения резултатност от процеса.