Певицата Еми Стамболова направи шокиращи признания пред Мон Дьо за живота си, които до този момент е пазила в пълна тайна. Тя се разплака и разкри шокиращи подробности, които ще ви оставят без дъх.
За първи път разкрива за брутален инцидент като дете, заради който е напълно сляпа с едното си око. Говори още за смяната на турските има в България и за какви смъртни случаи знае, от какво е починал баща й и защо е мислила за аборт с втората си дъщеря.
„Аз съм кръстена на турска певица Емел Саян. Името ми е създавало проблеми в учиническите години в родния ми град Свищов. Имах преподавател, с който си имахме пререкания относно това дали съм Емел или Емилия. Времето със смяната на имената беше страшно. В родния град на майка ми – Никопол, имаше дори смъртни случаи. Това са хора, които са отказали да си сменят името. Баща ми беше много притеснен и мислеше какво да направи. Всичките ми братовчеди заминаха за Турция, но баща ми отсече, че оставаме тук.
Дали са гледали на мен като втора категория човек заради произхода ми?! Да! Започнах да пея на 17-годишна възраст, но за повечето хора, ако не си българин, за тях си цигане. Но когато дойдох в големия град тези неща не се случваха, защото не знаеха как се казвам и какъв ми е произходът. Още има хора, които си мисля, че турците, които са родени в България, са втора категория хора. Не ме обижда, но ми става тъжно за самите тях и ги съжалявам.
Имам много неприятен спомен от детството. Сестра ми подскачаше на леглото с ножица в ръка и аз я дръпнах, за да не се нарани тя, и се удрям долу под окото. Започна едно безкрайно разкарване по едни болници. Запечатали са ми се в съзнанието едни думи на лекарката от спешното: „Това дете сега ли намери да си избоде окото, не мога да си изгледам „Студио Х“. Та, благодарение на тази операция, аз съм напълно сляпа с лявото око от 6-годишна. Хората понякога ме наричат сляпа, кьорава и това ме жегва. Повечето фенове казват „певицата с различните очи“ и аз го приемам по този начин.
Бащината обич ми липсва, няма го вече толкова време. Улавям се, че не съм му казала достатъчно пъти, че го обичам. И затова всеки ден казвам на децата си и на приятелите, че ги обичам. Няма ден, в който да не мисля за баща си, защото смъртта му е единственият миг в живота ми, който съм се чувствала безпомощна. Научих, че е болен в момент, в който разбрах и една хубава новина – че съм бременна с малката си дъщеря.
Имаше момент, в който мислех да махна малката си дъщеря, да не я раждам. Не мислех, че двете неща са съвместими. До последно си мислех, че може да направя нещо и да го излекувам. Не исках да се отказвам. Откриха му рак в последен стадий, почина на 14 март, а аз на 20 март родих дъщеря си. Не изпратих баща му в последния му път. Отидох на гроба му след два дни.
Нямах 18 години, когато моята група искаше да замине да работи навън, тогава беше модерно да се работи по кораби по скандинавските страни. Но моят баща не подписа документите и аз останах в България. Започнах с поп музика, пеех испанска и английска музика, знаех смао две сръбски песни. И за две седмици от испанската музика минах на „Майсторе, майсторе“. Много бързо станаха нещата. Но първият човек, който ми каза, че от мен може да стане нещо, е Радо Шишарката.
Никога не съм била певица, която да е била в светлината на прожекторите. Въпреки успеха ми, медиите ме подминаваха. Може би очаквах някой да се сети за Еми. Обиждало ме е това, защото работя добре и правя хубави песни.
За лошите момчеа от 90-те не мога да кажа нищо лоша. Когато се радваха наистина стреляха, но не по мен или някои от колегите. Те гърмяха в таваните или навън, напред не спреляха. Никога няма да забравя един момент, бях си в родния град Свищов след операция на гласните струни и получавам телефонно обаждане. Казват ми, че собственик на заведение иска да открие с мен и евентуално да остана на работа там. Никой не ми казва кой е собственикът и кое е заведението. След два часа и половина бяха пред родния ми дом в Свищов. Тогава разбирам, че ще пея в „Мираж“. Виждах неща, които съм виждала само по телевизията. Тогава разбрах кой е Георги Илиев.
Парите бяха добри, няма да лъжа. Но аз обичах да си правя каквото аз си искам. Тогава се изкарваха пари, всички имаха пари. След една такава вечер купих апартамента на нашите. Историите за чували с пари са истина“, признава Еми Стамболова./
