Първият от Запорожец, известен като „гърбушко“ ЗАЗ-965, постепенно започва да се продава и в чужбина, включително в страните от Западна Европа. Леко подобрена, експортната версия на ZAZ-965 AE разполага със специална интериорна и екстериорна декорация, пише Факти бг.
На някои пазари дори има друго име – Yalta (в Белгия), Jalta (във Финландия, Холандия, Дания, Швеция) или Eliette. Така че съвсем очаквано второто поколение на Запорожец – ЗАЗ-966, едва появило се през 1966 г.
, започва своите атаки на външните пазари.
Сам по себе си ЗАЗ-966 е сравнително актуален автомобил за средата на 60-те години, както конструктивно, така и по отношение на дизайна. По това време в Стария свят са произведени няколко компактни модела в подобен стил. Но новата кола няма нов двигател, а старият агрегат с 30 конски сили от „гърбушкото“ изглежда вече слаб по това време.
Тогава доставчикът на силови агрегати за ЗАЗ – заводът MeMZ в Мелитопол – се бави с модернизацията на серийния двигател и съветската търговска организация „Автоекспорт“ прави опит да намери чужд двигател за новата ЗАЗ-ка.
Те избрат 1.0-литров редови двигател Renault Sierra с водно охлаждане. Това е мотор, създаден само няколко години преди появата на ЗАЗ-966, но вече доказал се на няколко модела със задно задвижване – Renault 8, 10, Floride и Caravelle. И французите се съгласяват да доставят тези двигатели във версия с работен обем 0.956 литра и мощност 40 к.с. при 5000 об/мин.
Френските двигатели под капака на Запорожец обаче се монтират не в ЗАЗ, а в европейското предприятие – завода на компанията Scaldia-Volga SA в Белгия, където между другото по онова време се сглобяват и Москвич-408 и дизеловата Волга Европа.
Като начало се прави един екземпляр на Запорожеца с двигател Renault, защото пазарът трябва да се „сондира“, а технически не е толкова лесно. C-двигателят на Renault е значително различен от MeMZ. Първо, той е редови, докато MeMZ е V-образен, тоест два пъти по-къс.
И второ, „французинът“ има водно охлаждане, за разлика от съветския модул. Има обаче достатъчно място под капака отзад, но дизайнерите трябва да преработят схемата за движение на въздуха в пространството под капака и системата от тампони за закрепване на силовия агрегат.
Един-единствен
Запорожецът с френски двигател е показан пред публиката на автомобилно изложение в Белгия през 1968 г. Автомобилът е представен на съветския щанд като Yalta 1000. Съдейки по малкото снимки от онова време, това е ключовият модел на съветската експозиция.
Но на европейците не им е писано да карат ЗАЗ с двигател на Renault и изложбеният екземпляр остава единствен. Тъй като Мелитополският моторен завод най-накрая започва масово производство на нови 1.2-литрови двигатели с мощност 40 к.с. Още през 1969 г. са събрани 10 000 екземпляра от тях, а през 1971 г. е завършено строителството на нова производствена сграда в Мелитопол, където броят на тези единици вече достига над сто хиляди.
Запорожец в Европа
Показателно е, че английското списание Autocar (между другото, най-старото автомобилно издание в света) в рецензията си през 1968 г. нарича Запорожец – интересен от техническа гледна точка. Съдейки от същата статия от 4 юли, списанието не смята, че разположението на двигателя отзад е старомодно по това време.
Интересно е, че двигателят на Renault от семейството C-двигатели, който е интегриран в ЗАЗ-ката, е доставен и на други компании. Например на шведската Volvo и холандската DAF за техните емблематични модели с автоматична трансмисия Variomatic. Като цяло двигателите от тази линия остават на поточната линия почти половин век, до ноември 2004 г.
Къде е ZAZ Yalta 1000 сега?
Има непотвърдена информация, че Запорожецът с двигател на Renault с водно охлаждане е внесен от Франция в Украйна. Колата е била тъмно синя на цвят и се е движела в Запорожка област. По-специално колата е видяна в Мелитопол – градът, където е моторният завод и където са правят двигателите MeMZ.
Вероятно този автомобил е бил експериментален и е използван за пътни изпитания на варианта Запорожец с водно охлаждане. По-нататъшната съдба на тази кола обаче е неизвестна.
