Плащаницата от Торино е смятана от мнозина за окървавения покров, в който е бил увит Исус от Назарет след смъртта му на кръста. Скептиците пък твърдят, че става дума за обикновен фалшификат или в най-добрия случай само за религиозна реликва с историческо значение, пише „Стандарт“.

Проблемът е, че дори най-новите постижения на науката не могат да сложат край на мистерията, независимо какви методи на изследване се използват. А може би и хората не искат да повярват на резултатите от изследванията, защото за тях по-важна е вярата…

Зловещият отпечатък на смъртта

Бледо платно с дължина приблизително 4,5 метра – това е плащаница, която не би била забележима, ако не бяха отличителните червеникаво-кафяви петна от двете й страни.

Изображението на лежащ мъж със скръстени ръце може да се различи върху плата, като предната и задната част на главата се срещат точно в средата на плата, което предполага, че плащаницата е сгъната върху предната и задната част на голо тяло на мъртвец.

Безброй ужасни рани по тялото се разкриват чрез изображенията върху тъканта, от нарязвания до вдлъбнатини, пробождания и кантове. Тези изображения ясно показват на вярващите доказателство за разпятието и библейското описание на смъртта на Исус. Но науката демонстрира, че в Торинската плащаница има нещо повече.

Скритата история на едно парче плат

Исторически сведения връщат плащаницата към края на ХIV век. Изследователите обсъждат съществуването й и преди 1390 г., описвайки периода преди това като „много мрачна територия“. Дори през Средновековието е имало разногласия относно автентичността на платното, с писмени твърдения по това време между църковни служители, които предполагат, че е фалшификат.

Въпреки това историците допускат възможността няколко такива „плащаници“ да са съществували по онова време и твърденията за фалшифициране може да нямат нищо общо с тъканта, намираща се днес в катедралата в италианския град Торино.

От ХV в. съществуването на плащаницата е добре документирано. Предадена е на Савойската кралска фамилия през 1453 г. и е пострадала при пожар. По различни времена върху реликвата са правени кръпки и ремонти.

Поставена е в параклис през ХVII в., но едва два века по-късно е изложена на публичен показ и е заснета за първи път.

Именно тези първи снимки превръщат парчето плат от реликва в сензация. Сами по себе си снимките не са забележителни. Когато обаче се видят негативите, се появява детайлно изображение на пострадал от различни рани брадат мъж.

Преди това се е подозирало, че петната и изображенията са били нарисувани върху плата от художник в някакъв момент от историята, но откриването на детайлното изображение на тялото, буквално вградено в тъканта, драстично пренаписало теориите и убедило мнозина, че изображенията са направени чрез контакт с истинско човешко тяло.

Има и християни, които вярват, че изображението на тялото на Исус върху плата се е отпечатало при освобождаване на „божествена светлина“ или енергия по време на Христовото Възкресение.

Ако това наистина е покровът, с който е обгърнато тялото на историческия Исус от Назарет, то би било от периода около 30 г. от новата ера – библейската дата на смъртта на Христос. Подобна датировка обаче е в противоречие с по-късните исторически записки, както и със съвременните научни изследвания на реликвата.

Науката и бомбастичните разкрития

Множество тестове са били извършени върху плащаницата, откакто учените за първи път са получили разрешение да я изследват през 1969 г., включително физически изследвания, химически анализи и радиовъглеродно датиране.

Първоначалните проучвания довеждат до сформирането на 11-членна комисия от Торино, съставена от учени и съветници, и през 1977 г. се ражда изследователският проект за Торинската плащеница, известен с инициалите на латиница STURP (Shroud of Turin Research Project).

Техните открития, базирани на серия от строги тестове, са докладвани през 1981 г., като се посочва: „Можем да заключим засега, че изображението върху плащаницата е на истинска фигура на бичуван и разпнат човек. Не е дело на художник.

Петната от кръв са съставени от хемоглобин и също дават положителен тест за серумен албумин. Изображението е продължаваща мистерия и докато не бъдат направени допълнителни химични изследвания, може би от тази група учени или може би от някои учени в бъдеще, проблемът остава нерешен.“

Изследователите не откриват следи от изкуствени пигменти, което означава, че изображението е направено от истинско човешко тяло, но въпросът как се е случило това остава без отговор.

По-късното радиовъглеродно датиране на плата разкрива материала на плащаницата и я праща назад към периода 1260-1390 г. от н.е. – бомбастично разкритие, което противоречи на времевата линия за смъртта на Исус Христос. Но критиците твърдят, че пробите от плат, които са били тествани, идват от по-нови кръпки, а не от оригиналната материя.

А за да задълбочи мистерията още повече, през 1998 г. канцеларията на бившия архиепископ на Торино кардинал Анастасио Алберто Балестреро, излиза с изявление, че радиовъглеродното датиране е било манипулирано в резултат на „заговор на отвъдморски масони“.

Като допълнение към богатството от странни находки върху енигматичната плащаница, през 2015 г. италиански изследователи откриха, че платът може да е направен в Индия и съдържа ДНК от цял свят.

Чрез секвениране на ДНК от прах и цветен прашец върху плащеницата са разкрити произходът на хората и типовете среди, с които е влизало в контакт платното.

Това показва, че то може да е било произведено в Индия и да е обиколило света, преди да се окаже в Италия през средновековния период, което поражда съмнения за европейския произход от въпросната епоха. Видовете растения, разкрити от секвенирането на ДНК, включват хвощ, детелина, тревни смески и цикория – сочещи към произход от Азия, Близкия изток или Америка.

И все пак, как се е появил образът?

Въпреки всички научни тестове, няма ясни отговори за това как се е появил образът върху плащаницата, освен ако не е било чудо, както са убедени вярващите. Установено е, че изображенията не са рисувани върху, а са пропити в плата.

Правени са много опити за пресъздаване на изображенията и за възпроизвеждане на необичайното проникване на цвета в тъканта, но всички те са неуспешни. Физикът Паоло Ди Лазаро, който се смята за водещ експерт по плащаницата нарича „въпрос на въпросите“ това как е създадено изображението.

Ди Лазаро и колегите му използват най-съвременни лазери, за да насочат кратки, интензивни потоци ултравиолетова светлина върху нов плат, за да се опитат да възпроизведат изображенията от плащаницата.

В крайна сметка те обаче не успяват да възродят химическите качества, да не говорим за изображението на цяла човешка фигура. Независимо от възрастта на тъканта, науката не може да дублира Торинската плащаница.

През 2018 г. плащаницата за пореден път беше изследвана, като криминалисти бяха включени в процеса и те използваха нов подход, за да проучат предполагаемите петна от кръв.

Матео Борини от университета „Джон Мурс“ и Луиджи Гарлашели, специалист по тъканите, решиха да проведат експеримент, за да видят дали плащаницата наистина е фалшива.

Те използват криминалистична техника, наречена анализ на модела на кървавите петна, за да видят каква е трябвало да бъде необходимата позиция на ръцете и тялото, за да се получи изображението върху плата.

Резултатите показват, че Торинската плащаница почти сигурно е фалшива. Авторите на изследването заявяват, че петната от кръв са направени от капки, падали от височина, а не от повиването на човек.

Това противоречи на вярването, че Исус е бил погребан в плата в легнало положение. Констатациите обаче веднага са разкритикувани, че анализът на модела на кървавите петна може да е показал, че в плата е бил транспортиран труп.

Има ли значение?

Повечето научни догми показват, че Торинската плащаница най-вероятно е една от многото фалшиви религиозни реликви, „произведени“ в средновековна Европа. Но учените подчертават, че техните изследвания не трябва да се разглеждат като атака срещу вярата и вярващите.

Самата Католическа църква никога не е отправяла официално твърдение относно автентичността на плата, а покойният папа Йоан Павел тт веднъж описва плащаницата като „забележителна реликва“. Официалната позиция на Църквата е, че плащаницата е само художествено представяне на Христос, а не свята реликва.

Въпреки това предаността към плата и неговото съществуване са били защитавани от вярващите в продължение на векове. Сега плащаницата е изложена под бронирано стъкло в херметически затворена кутия с контролирана среда в Торино, където се охранява от камери и полиция.

Загадката на плащаницата остава неразрешена и тя определено остава една от най-противоречивите и необясними реликви в историята, независимо от своята автентичност.