В началото на 30-те години СССР има чудесен лек автомобил родно производство. Заводът в Горки, сегашен Нижни Новгород, произвежда ГАЗ-А – удобна кола, която се приема добре от руснаците и им служи вярно.
Има само един проблем – ГАЗ-А не е съвсем съветска, защото се произвежда по официален патент и технология, предоставени от Ford.
По тази причина през 1933 г.
съветските инженери към завода започват работа по собствена версия под ръководството на Андрей Александрович Липгарт.
Така се ражда ГАЗ-М1, като буквата М идва от „Молотовец“.
В автомобила са използвани някои американски технологии, защото Съюзът вече има ноу-хау, но официален лиценз от Ford липсва, пише „Уебкафе“.
Освен това нуждата от вносни западни части е сведена до абсолютен минимум, а и новата кола е пригодена повече за суровия климат в северните региони на СССР.
Липгарт използва за основа ГАЗ-А и американските чертежи, към които добавя чудовищно окачване, подходящо за лошите пътища в Съветския съюз.
Автомобилът вече има четири ресьора, надлъжно разположени, и подсилена рама. Джантите със спици са заменени от по-солидни, които се оформят на преса. Подвижният покрив почти изцяло е заменен от неподвижен, също оформен с преса. Купето е от стомана.
Във външния дизайн не се усеща, че са нанесени чак толкова много изменения, но „под ламарините“ това е автомобил, далеч по-пригоден за условията в СССР. Първите функциониращи бройки от него са готови през март 1934 г.
Според мемоарите на Липгарт, когато Сталин вижда готовите ГАЗ-М1, възкликва: Дай Боже на всеки такава кола.
Няма информация какво точно у автомобилите е предизвикало този спонтанен изблик на набожност у Сталин.
Все пак представянето на ГАЗ-М1 или „емка“, както мнозина ѝ казват, на пътя никак не е лошо – той има 50 конски сили и може да развие скорост до 105 км/час. Двигателят също е различен от този, вложен в ГАЗ-А.
Той е четирицилиндров и е с подобрено изпомпване на горивото, впоследствие заменен от шестцилиндров в по-новите модификации. С подобренията съветската кола успява да достигне до 75 конски сили и да се наложи в умовете на руснаците като доста желана придобивка.
Една част от серийното производство обаче отива директно за военни нужди.
През 1937 г. образец на ГАЗ-М1 участва и на технологично изложение в Париж.
Въпреки редицата прилики с оригинала на Ford, и във Франция това е обявен за отделен модел автомобил. Във френската столица посланиците от СССР налагат и номенклатурата на колата, подчертавайки, че тя е кръстена на Вячеслав Молотов.
„Емки“ се давали в СССР и като награда за определени постижения в научни области и в партийното дело.
Колата обаче така и не достига до свободна продажба, най-вероятно защото би се оказала непосилно скъпа за гражданите на Съюза. Те можели да се сдобият с ГАЗ-М1, само ако бъдат отличени с такава заради кариерни постижения или ако я спечелят от тогавашната лотария.
Има и друг проблем – дизайнът на колата изключително бързо се превръща в демодиран и изостава от западните образци на автомобилостроенето.
Но пък ГАЗ-М1 служи за основа на ГАЗ „Победа“, което е достатъчно постижение.
