Промяната закъсня с поне 4 години

Поне 4 години по-рано. Това е изводът, който може да си направим на база статистиката на резултатите на националните ни отбори при мъжете и жените.

Промяната на върха на родния волейбол закъсня с минимум един олимпийски цикъл, а Данчо Лазаров така и не успя сам да осъзнае, че се е превърнал в пречка и неговият модел на управление дърпа този спорт назад, вместо да продължи да го тласка напред. И тук погледът дори не е толкова задълбочен.

Но е красноречив. Националните отбори винаги са били огледалото на един спорт. Когато те се представят на високо ниво, значи машината работи. Но когато започнат да слизат надолу, то това е ясен сигнал за проблеми. В момента, в който тенденцията се запази, тогава вече говорим за закъснели действия.

Данните показват, че ерата на Данчо Лазаров започна с добри резултати и успехи, включващи две поредни участия на олимпийските игри в Пекин и Лондон за мъжете, като в период от около 8 години България държеше едно високо световно ниво. В тази рамка мъжете спечелиха бронз от световното първенство в Япония и от европейското в Турция, както и от Световната купа. Трикольорите станаха „вечно четвъртите”, което едни определяха за позитивно определение, други като негативно. И именно след последното четвърто място на домашното първенство на Стария континент, което организирахме с Италия, трябваше да се прозре, че нещата се случват на самотек. Вместо това Инженера и компания се скриха зад Пламен Константинов и надеждата, че каруцата не се е обърнала. Уви, тя отдавна бе с едно колело по-малко и неизбежното се случи – две поредни пропуснати олимпийски игри и от четвърти в света лъвовете станаха 14-и.
Любо Ганев е новият президент на БФ Волейбол (видео галерия)
За женския национален отбор няма и какво да кажем. В продължение на цяло десетилетие под управлението на Лазаров и компания той сякаш бе в забвение. Постоянни смени на треньори, скандали, включително и сексуални такива, и какво ли не, само не и успехи. Единствено съживяването на Марица и превръщането на този клуб в професионален доведе до позитивна промяна и в национален мащаб, защото започна да се говори за женски волейбол в България по малко по-различен начин. И сега там се вижда светлина, докато при мъжете тя е светлинка.
Любо Ганев: Искам заедно да решаваме въпросите и проблемите (видео)
Както вече изяснихме, националните отбори са огледалото на случващото се във федерацията. И са следствието на нейната работа, свързана с клубните отбори и подрастващи. През последните 5 години клубовете в България твърдо и сигурно вървят надолу, що се касае до европейски турнири. Вече нямаме квота за Шампионска лига и трябва да се играят квалификации, което означава само „затворена врата”. Всъщност при мъжете имаме само две квоти за Европа, като другата е за Чалъндж къп. При жените вече уточнихме, че само Марица прави нещо, но това говори за състоянието на останалите клубове, които се превърнаха в аматьорски структури.

Дано новото ръководство си дава ясна сметка, че ще работи в една затънала структура, където обаче няма кой да ги чака. Волейболът винаги е бил обединител, но през последните години се превърна в разединител. Това е основното, което ще трябва да се свърши в първите няколко месеца на ръководство. И моделът „Данчо Лазаров” с еднолично и самоцелно управление трябва да изчезне. В противен случай проблемите ще се задълбаят и нищо повече.

СТАТИСТИКА
Национален отбор – мъже

Олимпийски игри
2004    Атина    не се класираме
2008    Пекин    5 място
2012    Лондон    4 място
2016    Рио    не се класираме
2020    Токио    не се класираме

Световни първенства
2002    Аржентина    13 място
2006    Япония    3 място
2010    Италия    7 място
2014    Полша    13 място
2018    България/Италия    11 място

Европейски първенства
2003    Германия    9 място
2005    Италия/Сърбия    не се класираме
2007    Русия    8 място
2009    Турция    3 място
2011    Чехия/Австрия    6 място
2013    Дания/Полша    4 място
2015    България/Италия    4 място
2017    Полша    6 място
2019    Фр/Слвн/Бел/Нид    11 място

Световна лига

2002    не се класираме
2003    5 място
2004    4 място
2005    5 място
2006    4 място
2007    5 място
2008    7 място
2009    10 място
2010    7 място
2011    5 място
2012    4 място
2013    4 място
2014    9 място
2015    10 място
2016    11 място
2017    9 място

Лига на нациите
2018    11 място
2019    12 място

Световна купа
2003    не се класираме
2007    3 място
2011    не се класираме
2015    не се класираме
2019    не се класираме

Европейска лига
2004-15    не участваме
2016    4 място
2017-19    не участваме

Европейски игри
2015    2 място

Национален отбор – жени
Олимпийски игри
2004-2020    не се класираме

Световни първенства
2002    Германия    8 място
2006-10    Япония    не се класираме
2014    Италия    11 място
2018    Япония    12 място

Европейски първенства
2003    Турция    7 място
2005    Хърватска    9 място
2007    Белгия/Люксембург    11 място
2009    Полша    8 място
2011    Сърбия/Италия    14 място
2013    Германия/Швейцария    13 място
2015    Белгия/Нидерландия    13 място
2017    Грузия/Азербайджан    9 място
2019    Тур/Пол/Унг/Слвк    8 място

Гран При
2002-12    не се класираме
2013    9 място
2014    21 място
2015    не се класираме
2016    16 място
2017    17 място

Лига на нациите

2018    не се класираме
2019    16 място

Световна купа
2003-19    не се класираме

Европейска лига
2009    3 място
2010    2 място
2011    3 място
2012    2 място
2013    3 място
2014    6 място
2015-17    не участваме
2018    1 място
Европейски игри
2015    9 място

Хари ЛАТИФЯН, „Тема Спорт“