Отговорът на този въпрос са дали за списание Scientific Americanс Джеймс Бродуей (James M. Broadway) и Бритни Сандовал (Brittiney Sandoval) от Калифорнийския университет.

Човекът възприема времето по два начина. Първият – перспективният, когато ние оценяваме времето до събитието, което трябва да се случи в бъдещето, и ретроспективен.

Върху усещането за време влияе и това, с какво ние сме заети през това време и какво чувстваме. 

Всяко ново занимание ускорява възприятието за време в момента на извършването на действието, но в ретроспекция времето, изразходено за него, сякаш се оказва доста дълго.  

Причината за това е, че нашият мозък „записва“ само новите, на потвърждаващите се събития. 

Нашите съждения за миналото се основават на количеството нови възпоминания. Колкото повече нови неща направите по време на отпуската, толкова по-дълга тя ще ви изглежда по-късно. 

Този феномен обяснява защо времето върви много бавно в детството. Най-много открития за околния свят ние правим по време на нашето детство и ранната ни младост, затова в ретроспектива на мозъка му се струва, че това са най-дългите моменти.

Течението на времето може да се забави, като се получават нови впечатления, правят се нови запознанства, придобиват се нови навици. 

Превод и редакция