Една от волейболните легенди на България чества 50-годишен юбилей на 4 август. Става въпрос за Людмил Найденов. Още съвсем млад разбуни духовете у нас, като премина от ЦСКА в „Левски“. Стана шампион на България и в червения, и в синия екип.
Преди това, едва навършил 20 г., бе включен от Иван Сеферинов в състава ни на световното през 1990-а в Бразилия, където става пети с националния тим.
Четвърти в Световната лига при историческото ни първо участие през 1994-а. Същото място заема на европейското година по-късно в Гърция, а на олимпиадата в Атланта през 1996-а е част от отбора ни, станал седми. Сега пазарджиклията е мениджър на „Марек Юнион Ивкони“, който заедно с брат си Найден на треньорския пост изведе до 4 поредни титли. Тази година пък бившият посрещач бе избран за председател на Треньорската комисия към волейболната ни федерация. Людмил бе любезен да говори пред „Меридиан Мач“ по повод юбилея си.
@@@
Да тръгнем от началото – кога започна във волейбола?
В пети клас. Всъщност стана заради брат ми Найден, който играеше от години волейбол. Казвал съм му, че ако не беше той, щях да играя в НБА. Тренирах баскетбол и бях най-добрият. Но Найден едва ли не насила ме вкара във волейбола. Тогава в спортното училище в Пазарджик нямаше баскетбол. Аз се прехвърлих там по средата на пети клас. Бяхме само двама волейболисти – приемът за този спорт беше от следващия клас. В 10-и вече бях в мъжкия тим на „Хебър“. Бяхме в Трета лига, после се класирахме в „Б“ група и веднага след това влязохме в елита. Това трябва да знаят младите сега.
Кое по-точно?
Че стъпалата във волейбола се качват постепенно. И трябва да играят и в третата, и във втората група на първенството. А не на 18 години да скачат да играят къде ли не. И да мислят само за пари.
Как стана преминаването ти в ЦСКА?
Взеха ме войник. А тогава в ЦСКА взимаха най-доброто от цяла България. В първата ми година в ЦСКА треньор беше Иван Сеферинов. Още с идването си станах шампион. Във финалната четворка и в двата турнира бих брат си Найден, тогава беше в „Левски“. ЦСКА спечели с по 3:0. Майка ми беше за мен – аз съм по-малкият син, а и тогава бях войник… За втория сезон в ЦСКА треньор ни беше Светослав Стойчев, лека му пръст. Загубихме финалите от Миньор (Бухово).
През октомври на 1990-а, след като печелиш у нас дубъл с ЦСКА, заминаваш с националния отбор на световното в Бразилия, едва навършил 20 г. Какви са спомените ти?
Тогава за първи път отидох толкова надалеч. Майтапехме се – и не само на това световно, а и след това, че в чужбина трябва да си слагаме клечки на клепачите, за да си държим очите отворени
постоянно и да не изпуснем нещо. Има толкова много забележителности, които могат да се видят по света… Тогава бяхме и по плажовете, и се качихме на хълма със статуята на Исус, но видяхме и много мизерия. Такава бедност ни беше непозната преди това. Иначе на самото световно станахме пети, но можеше и повече… В мача за петото място с Аржентина – те бяха доста силен отбор, падахме с 0:2 гейма. Тогава влязох на мястото на Боре Кьосев и обърнах мача – бихме 3:2. Играх в 30 процента от времето на срещите ни.
@@@
Обвиниха ли те от ЦСКА в предателство, когато отиде в „Левски“?
Не, нямаше особени проблеми. Просто в „Левски“ ми предлагаха по-добри условия – даваха ми двустаен апартамент. От ЦСКА ми предложиха гарсониера.
А ти какъв си – цесекар или левскар?
– Като играех на „Червено знаме“, бях цесекар. После станах левскар, сега май не съм от никой.
Как ти понесе първото излизане в чужбина?
По една или друга причина не отидох в Италия, а първият ми отбор навън след двете години в „Левски“ бяха във „Фенербахче“. Бях на 23, за първи път бях извън България, гледах като лунатик. Нямаше мобилни телефони и интернет, само един домашен телефон. Сега, където и да си по света, все едно си си вкъщи. В България не ми се ходеше на тренировки, а там бързах за тях, за да минава по-бързо времето…
Имаше щастието да се отървеш от тежки контузии…
Играх докъм 35 години, оперираха ме един единствен път – на 34, и то ми махнаха менискус на дясното коляно. Без него можеш – както е с амортисьора… Сега тренират научно и контузиите валят. При нас всичко беше на принципа „Който издържи“. И Сеферинов, и после Христо Илиев в „Левски“ ни скъсваха от тренировки. Сега проблемът е и друг – при нас имаше много школи, а сега има много клубове… Всичко е до работа, не до пари и интернет. Ние бяхме залепени с топката, отработвахме хиляди пъти движенията…
Кога си бил най-щастлив във волейбола?
При титлите, на олимпиадите. Ето, вече 18 години съм в Дупница и се радвам, че с брат ми Найден – като мениджър и треньор, донесохме на града четири поредни титли. Ако някой преди време ми беше казал, че ще изкарам в Дупница 18 години, щях да му кажа, че е луд… Но такъв е животът, никога не знаеш какво ще ти поднесе и къде ще се чувстваш щастлив…
ВИЗИТКА
Людмил Найденов е роден на 4 септември 1970 г. в Пазарджик. Играе в „Хебър“, ЦСКА, „Левски“ (2 пъти), „Фенербахче“ (Тур), „Олимпиакос“ (Гър), „Галатасарай“ (Тур), „Ираклис“ (Гър), ССКА (Тур), „СК Тунис“ (Тун), „Анкара“ (Тур), „Младост“ (Загреб, Хърв), „Марек Юнион Ивкони“
Успехи като състезател
2 пъти шампион на България – с ЦСКА (1990) и „Левски“ (1992)
2 пъти носител на Купата на България с ЦСКА – 1990, 1991
В Топ 4 на КЕШ с ЦСКА – 1990
Успехи като мениджър
4 пъти шампион на България с „Марек Юнион Ивкони“ – 2012, 2013, 2014, 2015
Носител на Купата на България с „Марек Юнион Ивкони“ – 2013
