Гласът може да каже много както за настроението, така и за здравето на човека, а с помощта на изкуствен интелект речта ни може да се превърне и в източник на информация дали сме заразени с коронавирус. Това е в основата на проекта на учени, които са разработили специализирана платформа за гласов анализ.
В портфолиото на „Вокалис“ вече има мобилно приложение, свързано с проблеми на дихателната система. То разпознава симптомите на влошаваща се хронична обструктивна белодробна болест в гласа на пациента, сред които е и задъхване по време на говорене.
Болни и здрави броят на глас
За да бъде ефективно проучването на това какво е характерно за един болен от коронавирус, експертите от „Вокалис“ имат нужда от база данни с показателите както на здрави хора, така и на носители на вируса.
За да участват, пациентите с положителен тест за COVID-19 трябва да се регистрират в портала на изследователите и да инсталират специална програма на смартфоните си.
След това изследването е съвсем безболезнено – в включва описване на картинка и броене на глас от 50 до 70 веднъж на ден близо до микрофона на мобилното устройство.
С помощта на изкуствен интелект след това компанията сравнява записите на заразените с тези на хора, които са дали отрицателна проба за коронавируса, в търсене на зависимости, прилики и различия.
До средата на лятото екипът е имал над 1500 гласови „проби“ и прототип на уреда за скрийнинг за COVID-19.
Предупреждение, а не диагноза
Целта на новото дигитално устройство не е да дава категорична диагноза. Засега разработчиците му го предвиждат като помощно средство за медицинските лица, в процеса на определяне на приоритетните пациенти за спешна самоизолация и потвърждаващ PCR тест.
Приложението е безплатно и ефективността му продължава да се тества в различни страни.
„Единственото, което трябва да направите е да говорите“, уточнява главният изпълнителен директор на компанията пред „Нейчър“.
„Вокалис“ не са единствените, които търсят биомаркери, т.е. измерими показатели за наличието на коронавируса, в звуците, които издаваме. Поне още три екипа от учени работят по подобни проекти.
Те преслушват аудио записи на кашлица или пък създават алгоритми за гласов анализ, които да разпознават кога някой носи предпазна маска.
Диагнозите, които не чуваме с просто ухо
Диагностиката чрез глас набира сила в последните години. С помощта на технологиите и развитието на изкуствения интелект, учени разработват платформи, които да помагат с диагностицирането на голям набор от заболявания и състояния.
Сред тях са деменция, разстройства от аутистичния спектър, депресия и дори сърдечни заболявания.
Експертите в тази област анализират т.нар. „големи данни“. Това е огромен обем от несистематизирана информация, който може да съдържа скрити зависимости, които трудно могат да бъдат разпознати от по-базови софтуери.
Учените най-лесно могат да диагностицират болести по системата, свързана с говора, а тя е сложна.
Процесът на създаване на устна реч изисква добра координация между множество анатомични структури и системи – белите дробове изпращат въздух към гласните струни, те произвеждат звуци, които след това са озвучени от езика, устните и носа. А мозъкът и други части от нервната система стоят над всички тях и ги регулират.
Затова и експертите залагат на развиващата се ниша в диагностиката, която може да открие множество здравословни проблеми, използвайки устройствата от нашето ежедневие – смарт телефоните и уреди вкъщи, както и останалите „умни“ джаджи, които ни „подслушват“ непрекъснато.
