При разкопки на място на сревно селище в България археолозите са открили праисторическа маска, която е събрала в себе си чертите на човек и животно.
Тя прилича удивително на образа на извънземните, пресъздаден от научната фантастика.
Както съобщава Archaeology in Bulgaria, глинената маска, изобразяваща лицето на митично същество без устни, датира от V-тото хилядолетие преди нашата ера.
Тя е била намерена от археологическа група под ръководството на проф.
Васил Николов в близост до град Провадия.
Archaeology in Bulgaria разкрива, че артефактът е сравнен с „извънземен в космически костюм“.
Действително, странната маска, съчетаваща в себе си чертите на животно и човек, напомня пришълеца от научно – фантастичния филм.
Разкопките са били проведени на най-стария солодобивен център в Европа, датиращ от 5 – 4 хилядолетие пр. Хр. и превърнал се в първия праисторически град на континента.
Обектът е разположен край днешния град Провадия и се проучва от години.
Заради пандемията от Covid-19, това лято работата на археолозите започна по-късно, но пък сезонът се оказа изключително успешен.
Древният керамичен предмет е с триъгълна форма и представлява антропоморфно изображение на човешко лице. Прилича много на маска. В горната й част има къси израстъци, подобни на стилизирани уши.
Освен това предметът е с две дупчици, които най-вероятно са служили за окачване. Очите на маската са елипсовидни, изписани са вежди и е загатнат нос. Ала най-странното е, че въпросното човекоподобно лице няма и помен от уста.
Предполага се, че предметът е бил символ на висок статус в обществената йерархия.
Учените смятат, че артефакта е от периода на късния енеолит и е създаден около 4000-та година преди нашата ера.
Има и предположение, че това всъщност не е маска за лице, а фигурка или амулет, който е бил носен на гърдите и е свързан с култа към Слънцето.
Археолозите отбелязват, че част от чертите на лицето са били изработени чрец резба, а други – старателно полирани.
„Гледайки в очите на маската, буквално усещаш силата, превъзходството, мъдростта. Любопитното е, че ако гледаш маската от различен ъгъл забелязваш и следите от емоции.
Вероятно това е била целта на авторите на маската, които са искали да подскажат нещо.
Така или иначе този бисер сред находките ни е нещо уникално“, твърдят откривателите.
Най-старият солодобивен център в Европа (5500 – 4250 г. пр. Хр.) е първият праисторически градски център на нашия континент (4700 – 4250 г. пр. Хр.).
Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено и последващо укрепено с каменни стени селище (цитадела), ритуално поле (ямно светилище), некрополи и засега неизследван производствен керамичен център. Заема площ около 300 дка.
Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани, т.нар. Мировско солно находище, върху което се намира.
Междувременно стана ясно, че Провадия – Солницата е със 100 години по-стара, отколкото беше датирана досега.
Това показа изследване в Глазгоу, съобщи ръководителят на разкопките чл.-кор. Васил Николов, който показа част от новите открития пред журналисти. Проф. Николов обясни,че са намерени интересни керамични съдове и други артефакти.
Освен укрепителните системи са изследвани и жилищните сгради, сред които две къщи.
