„Винаги когато съм гледал предавания като „Игри на волята: България“, съм си казвал: „Сега ако вляза аз в играта, така ли ще подходя? Ще успея ли да побеждавам и да вървя напред?“
Това заяви в ефира на Нова телевизия победителят от втория сезон на риалитито Милен.
Тази година имах късмета да успея да наместя и личните си ангажименти и професионалните, така че да кандидатствам и да видя какво ще стане. Беше голямо предизвикателство от спортен аспект.
През последните години нямам възможност да се състезавам както в ученическите години – с футбол, с лека атлетика и затова в игрите си припомних тръпка, която ми липсваше.
Радвам се, че се състезавах с добри спортисти и подготвени атлети.
Това ми донесе тръпка, емоции и зареждане. Има хора, които носят състезателния дух в себе си, има и такива, които предпочитат по-спокойна атмосфера. Аз съм състезател от дете, но ценностите, които трябва да имаш в себе си, за да продължаваш напред и упоритостта идват от възпитанието.“
„Работата ми е такава, че комуникацията е много интензивна и през последните години не е имало момент, в който да се откъсна напълно от работната атмосфера.
Дори за седмица две да се отделя от работа, продължавам да следя проекти, ангажименти.
„Игри на волята: България“ беше уникална възможност да се откъсна тотално от външния свят. Да прекъсна всякакви интернет комуникации, мейли, обаждания. Беше ми интересно как ще ми въздейства това.
Оказа се много приятно. Има едно спокойствие, не мислиш за абсолютно нищо. Знаеш, че в следващите няколко месеца, ако си късметлия и се класираш напред, ще имаш пълно спокойствие. За мен беше много приятно.“
„Ако имах някакви притеснения, когато влизах в игрите, бяха две неща – едното беше гладът, а другото липсата на близките ми хора.
Със съпругата ми сме си разделили ежедневните задачи и в един момент, когато кажеш, че ще отсъстваш за няколко месеца, трябва да си осигурил добра организация, така че другият човек да се справи със своите ангажименти.
Особено тази година с COVID-19, кризата и всички покрай нея е предизвикателство чисто от семейна гледна точка. Някой да успява да поддържа всичко вкъщи. Наградата от състезанието е ресурс, който трябва да се инвестира разумно.
Обмислям покупка на жилище или подпомагане на такава покупка. Адреналинът от състезанието ще ми липсва. Преживях много приятни емоции“, разказва Милен.
За лекарската професия
„От малък харесвах химията и биологията и да се развия в сферата на медицината беше най-логичният завършек на този мой интерес. Медицината отваря много възможности и носи много удовлетворение.
Възможността да помагаш на хората ти носи щастие и пред мен не е стояла голяма дилема към каква професионална сфера да се насоча. Любовта към спорта ме насочи към ортопедията.“
Понастоящем Милен работи в сфера, свързана с клинични изпитвания
„Те представляват процес на разучаване на нови молекули, на нови медикаменти, които се опитваме да създадем, така че да са по-добри и по-безопасни.
Това е строго регулиран процес и преди да пуснем каквато и да било молекула или ново лекарство на пазара трябва да получим одобрение от най-големите регулатори в света – от FDA в САЩ, от ЕМА в Европа.
Съответно те да са сигурни, че абсолютно всичко, което отива на пазара е безопасно и по-надеждно от това, което имаме в момента. Изисква се да направим проучвания върху тези молекули, за да докажем, че са ефективни и се струва да се инвестира в тях.
Обикновено одобрението на едно ново лекарство може да отнеме 5-6 или 10 години в зависимост от мащаба и за какво е предназначено. Самият факт, че вече за около една година има одобрена ваксина срещу COVID-19 е показателен за това какъв ресурс и енергия се влага в това да се намери решение за този проблем.
Оптимист съм и смятам, че рисковете с употребата на такава ваксина са много по-малки от потенциален риск от изкарване на заболяването. Така че нека всеки направи информиран избор дали това е най-доброто за него. Да има свободата да реши, но и да живее с последствията от избора си.“
