На 10 януари Православната ни църква чества денят на Свети Григорий, епископ Нисийски, на преподобния Дометиан, епископ Мелитински и на Свети Маркиан.
Свети Григорий, епископ Нисийски ( 331 – 394 г.) бил по-малък брат на Свети Василий Велики. Той получил най-високо образование за онова време.
Неговият приятел, Свети Григорий Богослов го подтикнал към риторското поприще. Когато император Юлиан Отстъпник отстранил всички християни от учителското съсловие, Григорий се оттеглил в най-строго монашеско усамотение. Въпреки нежеланието му, Свети Василий го поставил през 371 година за епископ на Ниса. Взел участие в Антиохийския събор от 379 година и на Втория Вселенски събор от 381 година като авторитетен богослов.
Многостранна е дейността на Свети Григорий Нисийски като писател, философ и богослов. В знаменитото си съчинение от 12 тома книги „Против Евномия“ св. Григорий Нисийски защитава учението на брата си върху божествеността на Сина и на Свети Дух. Нему принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и чудните беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. От него са останали образцови аскетически трудове, проповеди, речи на полемични теми и многобройни писма.
Божият праведник Дометиан се родил през царуването на император Юстин II (565-578 г.) от благочестивите и богати родители Теодор и Евдокия. След като завършил образованието си, той бил задомен, но съпругата му скоро починала и той всецяло се посветил на духовното поприще при строг постнически живот.
Проявените достойнства бързо го прочули, и едва 30-годишен той бил посветен за епископ на Мелитинската катедра и принесъл голяма полза не само на своето словесно стадо, но и на останалия народ. Особени заслуги към Византийската империя имал. Дометиан като посредник между император Маврикий (593-602 г.) и персийския цар Хозрой II (590-628 г.), като спомогнал за укрепването на мира между двете страни. Благодарният Маврикий отрупал светителя със щедри дарове, но преподобни Дометиан раздал и златото, и именията на църковните общини и на християнските странноприемници.
Свети преподобен презвитер Маркиан в юношеските си години се заселил заедно с родителите си от Рим в Цариград. От родителите си наследил огромно богатство. Още в младежките си години преподобен Маркиан посещавал богослуженията в Юстинияновия храм „Света София“ и патриарх Анатолий (449 – 458 г.) го причислил към своя клир. Светецът бил удостоен със свещенически сан и бил назначен за „иконом на великата Цариградска църква“.
Своето богатство той употребил за благотворителни цели, за обновяване на храмове и строеж на църкви. Сред тях с особено великолепие се отличава църквата, построена в чест на света Анастасия Римлянка. Презвитер Маркиан въздигнал и обновил храмове в чест на света великомъченица Ирина, на света Теодора и на свети Теодор. Преподобен Маркиан умрял преди довършването на новия храм на Света Ирина някъде между 471 и 474 г. Той бил погребан в Данииловия манастир „Свети Йоан Предтеча“.
