Над 19% от българите са подведени да купят фалшиви стоки, според доклад на ЕС

Според проучването Европейските граждани и интелектуалната собственост (ИС), проведено от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, потребителите продължават да срещат трудности при разграничаването на оригиналните от фалшивите продукти.

Близо 1 на всеки 10 европейци (9 %) твърди, че е бил подведен да закупи подправени продукти, като са налице значителни разлики между държавите—членки на ЕС.

Държавите с по-висок дял на подведени потребители са България (най-висок дял: 19 %), Румъния (16 %) и Унгария (15 %). В сравнение с това Швеция (2 %) и Дания (3 %) са с най-ниските дялове в рамките на ЕС.

В глобалния контекст на процъфтяваща електронна търговия — според Евростат през 2020 г. над 70 % от европейците са пазарували онлайн — несигурността във връзка с подправените продукти продължава да поражда опасения сред гражданите на ЕС. Според проучването една трета от европейците (33 %) са изпитвали съмнения дали закупен от тях продукт е оригинален.

Според съвместно проучване на EUIPO и ОИСР подправените продукти представляват 6,8 % от вноса в ЕС на стойност 121 млрд. евро и обхващат всички сектори: козметика, играчки, вино и напитки, електроника, облекло и дори пестициди. Те могат да породят сериозни рискове за здравето и безопасността на потребителите, по-конкретно чрез излагане на вредни химикали и други опасности.

 

 

Опасенията във връзка с подправени продукти нараснаха по време на пандемията от COVID-19. Разпространението на подправени лекарствени продукти като антибиотици и обезболяващи препарати, а наскоро и други медицински продукти като лични предпазни средства и маски за лице, постави това явление в центъра на вниманието, тъй като нарушителите се възползват от несигурността на хората във връзка с нововъзникващи лечебни препарати и ваксини.

Освен рисковете за здравето и безопасността, подправените продукти често водят до пробиви в сигурността и до финансови загуби.

Цифровото пиратство също е привлекателен пазар за нарушителите. Налице са значителни загуби при IP телевизията (IPTV) — телевизионно съдържание, което се получава чрез интернет връзка. Всяка година доставчиците на незаконна IPTV в ЕС печелят почти 1 млрд. евро, като нанасят вреда на създателите на съдържание и на законните предприятия.

Престъпленията с ИС представляват доходоносна дейност, включваща организирани престъпни групи, като все повече доказателства сочат, че съществуват връзки между подправянето и пиратството, както и с други престъпления като трафика на наркотици и на хора, киберпрестъпността или измамите.

Подправянето се отразява не само на потребителите, но нанася значителни вреди и на икономиката на ЕС, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП). Според публикуваното от EUIPO Информационно табло за ИС и МСП 1 на всяко 4 МСП в Европа твърди, че е пострадало от нарушение на негова ИС, като само в България този дял е 39,7 %.

Дружествата, които притежават права върху ИС като марки или патенти, докладват за загуба на оборот (33 %), навреждане на репутацията им (27 %) и загуба на конкурентно предимство (15 %) поради нарушения на техните права.

 

 

В днешно време по-малко от 9 % от всички МСП в ЕС притежават регистрирани права върху ИС. За предприятията с такива права обаче ИС поражда огромна разлика: МСП, които притежават ПИС като патенти, дизайни или марки, отчитат с 68 % по-високи приходи за всеки служител в сравнение с предприятията без такива права, и служителите им получават по-големи заплати.

За да повиши осведомеността колко ценна е ИС и да помогне на МСП да повишат своята конкурентоспособност на пазара, EUIPO стартира програмата „Ideas Powered for Business“, която включва фонд за МСП с предвидени 20 млн. евро, в сътрудничество с Европейската комисия и службите за интелектуална собственост на държавите членки. Тази инициатива субсидира както услугите за оценка на ИС, така и 50 % от таксите за подаване на заявки за марки и дизайни на национално, регионално или европейско равнище, и също така помага на хиляди МСП да разработят стратегии за ИС в тези трудни времена.

 

 

TagsЕС