Твърде е вероятно този случай да остане без други заразени, свързани с него. Пациентът се е самокарантинирал. Той се разболява от среща с друг чужденец, но не на местна почва. Това заяви проф.
Ива Христова, директор на Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) по повод първият случай на индийски щам у нас.
И британският, и индийският щам са еднакво сериозни. Индийският вариант се предава до 60% по-лесно и той набира сила, каза още тя.
„Ваксините са нашето най-мощно оръжие. Нямаме друга надежда“, категорична бе проф. Христова и допълни: Ваксината на Пфайзер е ефективна 95% срещу британския и 88% срещу индийския вариант.
„АстраЗенека“ дава с около 5-10% по-ниска ефективност, допълни изпълняващият длъжността шеф на НЦЗПБ.
Опасността не е преминала, тя е навсякъде около нас.“, каза още тя.
Антиваксърското движение, след като не мина теорията, че ваксините причиняват увреждания веднага след поставянето, сега мина на дългосрочния ефект, но това са глупости. Не може направена ваксина да дава ефекти след години, посочи проф. Христова.
По думите ѝ в света има държави, където се обсъжда падането на маските на определени места и то само за ваксинирани хора. „Пренасянето на вируса теоретично е възможно, но е в толкова малко количество, че почти не играе епидемиологична роля. Върви се в посока на ваксиниране на все по-голям брой хора“, каза още тя.
С есенния сезон със сигурност ще се вдигне броят на заразените, освен това тези, които са боледували преди година, при тях имунитетът пада. В миналите години, в които имахме големи грипни вълни, ако бяхме въвели задължителното носене на маски, със сигурност щяхме да ги ограничим.
Ние като общество, като цяло трябва да се ваксинираме, за да може да ограничим вариантите. Сега са 4, ако оставим вируса да циркулира още година, те ще станат 14. Тенденцията върви към подмладяване, все по-млади хора се разболяват. Вирусът търси възприемчива популация, а децата са именно такава.
Тя коментира и новината, че е открит вариантът „Делта“ у нас. „Индийският вариант е доказан в центъра, а не в чужбина. Имаме възможност да изпращаме проби в чужбина, но така се бавят резултатите“, разкри тя.
Тя коментира и своя предшественик – проф. Кантарджиев.
„Ние продължаваме да го подкрепяме на работните си места, но не можем да изоставим работните си задължения. Това, което се прави в центъра, не се прави никъде другаде в България. Моята работа я усещам много по-натоварена с много повече отговорности, но със съзнанието, че трябва да запази Центъра своя авторитет. По закон трябва да има конкурс в рамките на 6 месеца, а след този конкурс всичко е възможно“, каза още проф. Христова.