Седмица преди края на предизборната кампания за 46-то Народно събрание, 51.2% от интервюираните в националното проучване на социологическа агенция НАСОКА заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.
, пише „Труд“.
Настоящото изследване е проведено в периода 23 – 30 юни 2021 г. от социологическа агенция НАСОКА, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1025 пълнолетни български граждани от цялата страна.
Използвана е квотна извадка, реализирана на няколко стъпки. Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места в гнезда с приблизително равен обем.
Населените места са типологизирани в четири категории: столица, областни центрове, други градове и села. След определянето на населените места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото разпределение съгласно текущите данни на НСИ. Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI) по домовете на анкетираните лица.
НАСОКА провежда своите национални проучвания на територията на България и в резултат на това данните не включват вота извън страната.
51.2% от интервюираните в националното проучване на социологическа агенция НАСОКА заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните избори на 11 юли 2021 г. 28.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 8.3% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 11.8% – че се колебаят дали да гласуват.
Твърди намерения за гласуване по-често заявяват мъжете, високообразованите респонденти, заможните, жителите на областните и на по-малките градове в страната, хората на възраст 30 – 39 години, както и избирателите над 50 годишна възраст.
Към настоящия момент най-мобилизирани да гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори са електоратите на ДПС и на ГЕРБ-СДС. 93% от избирателите на ДПС и 92% от тези на ГЕРБ-СДС заявяват, че със сигурност ще дадат гласа си на 11 юли.
Значително по-слаба е мобилизацията сред избирателите на т.нар. партии на протеста – малко над една трета (77%) от електората на „Изправи се! Мутри вън!“ са сигурни, че ще упражнят правото си на вот. Сред избирателите на Демократична България този дял възлиза на 79%. 83% от електората на ИТН, 84% от избирателите на Българските патриоти и 90% от подкрепящите БСП заявяват, че със сигурност ще гласуват.
46.8% от българите одобряват въвеждането на задължително машинно гласуване. На него се гледа като на една от мерките, които гарантират честността на вота.
Тази позиция се споделя по-често от мъже, от хора на възраст до 40 години, от високообразовани и заможни респонденти, както и от жители на градовете-областни центрове. Най-много поддръжници на задължителното гласуване има сред избирателите на коалицията Изправи се! Мутри вън! (73%), на ИТН (71%) и на Демократична България (55%).
Сред избирателите на ГЕРБ-СДС неодобряващите задължителното машинно гласуване имат значим превес над одобряващите тази промяна (50% : 36%).
Близо половината (48%) от хората на възраст над 60 години не одобряват задължителното машинно гласуване. Като цяло малко над една трета (33.8%) от всички интервюирани са против тази промяна в изборите правила, а близо една пета от българите (19.4%) нямат мнение по въпроса.
Според проучването на агенция НАСОКА електоралната подкрепа за основните политически сили се разпределя по следния начин:
Коалицията ГЕРБ-СДС получава 21.4% от гласовете. На минимално отстояние от 1% е партия Има такъв народ с 20.5%. Трета е БСП с 15.8%. Очертава се интрига и за четвъртото място, за което спорят Демократична България и ДПС.
Двете формации са с много близки електорални дялове – Демократична България е с 11.3%, а ДПС – с 10.5%. Шеста е коалицията Изправи се! Мутри вън! с 5.3%. Българските патриоти са с 4.4%.
Останалите политически сили към момента са без шансове за представителство в 46-то Народно събрание. Най-близо до 4 процентовата бариера са Възраждане с 2.3% и Гражданска платформа Българско лято с 2.1%. Останалите политически формации събират общо 6.4%.
Методика на регистрация: пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI)
Методика на извадката: Квотна извадка с обем 1025 респондента, реализирана на няколко стъпки.
Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в четири категории: столица, областни центрове, други градове и села.
След определянето на населените места и броя на гнездата в тях, вътре във всяко гнездо се балансира полово-възрастовото разпределение съгласно текущите данни на НСИ.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.