Да притежаваш и караш електрически автомобил, може да бъде много изгодно. Управниците обещават на собствениците им всякакви благини – нулеви данъци, безплатно паркиране в синя зона, евтино зареждане. Те обаче някак си не могат да намерят популярност в България, пише Марица бг. 

Докато Европа и светът продължават да стимулират този сегмент и да са все по-смели в плановете си за електрификация на транспорта, у нас засега изоставаме​ основно заради липсата на държавни субсидии.

А електромобилът си остават за нашенеца неоправдан лукс. 

Броят на електрическите коли в България се увеличава впечатляващо като темпо, измерено в проценти, но твърде символично като реална бройка.

За миналата година ръстът на регистрираните леки коли на ток (нови и употребявани) е повече от 63%, но всъщност става дума за общо 748 автомобила (при малко над 455 бройки за предходната 2019 г.), показват данните на „Пътна полиция“.

За същото време броят на регистрираните леки коли с двигатели на всички видове гориво е почти 191 хил. Същото е положението и за първите пет месеца на тази година, през които има записани 368 коли на ток, при повече от 86 000, получили БГ номер за родните пътища.

Така към днешна дата на електричество в България се придвижват 2301 от общо над 2.8 млн. леки коли, или едва 0.08% от всички регистрирани автомобили.

И това е така, въпреки че заради цената на тока в България експлоатацията на електромобил излиза най-евтино сред всички страни от ЕС, а намаляването на въглеродните емисии от транспорта е един от ключовите приоритети на водещата европейска политика в момента – Европейският зелен пакт.

Ако вземем модел на ток среден клас, със среден разход 16 киловатчаса на 100 километра, и той се зарежда от обикновен контакт на нощна тарифа, изминаването им би струвало 2.11 лева, което значи, че пътят до морето ще ни излезе около 6 лева.

Дори при зареждане денем, разходът би бил 3.66 лв./100 км. За сравнение, с дизелов автомобил от същия модел със среден разход около 5 на сто, изминаването на това разстояние би струвало поне 10 лева и 30 лева до морето.

Според данните на едно от последните проучвания по темата експлоатация на автомобил в различните страни от ЕС в България изминаването на 16 хил. км годишно на ток би струвало колкото два резервоара бензин

– 176 евро. В следващите най-евтини държави в Евросъюза – Естония и Румъния, цената е 210 евро, а в Дания – страната с най-скъп ток – 530 евро. 

Големият проблем в страната ни обаче остава липсата на субсидии за физическите лица, които искат да закупят електромобил. 

Проучване на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) показва, че само пет от всички страни в Европейския съюз не предлагат субсидии при придобиване на електрическо превозно средство.

България е част от този списък, което според всички експерти значително спъва пазара и практически елиминира всякакви икономически ползи, които в другите страни членки са сериозен стимул. 

В Румъния например властите отпускат 10 хил. евро помощ при покупка на чист електромобил и 4250 евро помощ за пълен хибрид.

Това е довело до скок на продажбите в страната с над 280% само през миналата година. Гръцкото правителство пък връща на купувача до 5500 евро от покупната цена за електромобил, а за таксиметровите превозвачи на ток субсидията е до 8000 евро, плюс 2500 евро за бракувано старо превозно средство.

Румънската компания „Дачия“ пък планира да предложи на местния пазар допълнителна отстъпка за новата си електрическа гама през 2022 година, която да направи електрическите модели на компанията по-евтини от тези на бензин.

Така се оказва, че при един и същи електромобил с цена около 30 хил. евро – и в България, и в Румъния, за 4 години водачът в нашата страна ще спести около 4 хил. евро, докато в северната ни съседка тази икономия ще бъде значително по-сериозна – над 13 хил. евро. Така у нас автомобилът ще спести около 15% от цената на купувача си, а в Румъния – малко над 40 на сто. 

Стъпка към по-сериозната електрификация у нас може ​да бъде направена и след 2023 година, когато се очаква в страната да започнат да се произвеждат и първите родни електромобили, които вече бяха представени и тествани от служебния министър на икономиката Кирил Петков. 

Експерт по е-возилата: Електромобил втора ръка остава рискова инвестиция

Първата вълна изцяло електрически автомобили за масовия пазар вече имат зад гърба си 5-6 години по пътищата. Колко и да е относително малък броят на подобни возила у нас, се оказва, че поддръжката им в България е истинско предизвикателство. 

Едно от най-големите притеснения, които имат потенциалните купувачи на електрически превозни средства, е колко дълго ще издържи батерията. Въпросът е резонен, защото електромобилите все още са сравнително нови и няма данни, събирани с десетилетия, които да показват какво точно да очакваме от химикалите, използвани в батериите им.

Хората знаят какво да очакват от своите автомобили с ДВГ – от каква поддръжка се  нуждаят и колко дълго издържат двигателят и трансмисията.

Но при електромобилите най-скъпият компонент в цялото превозно средство – батерията, е голямото неизвестно, което представлява основен проблем при вземането на решение за покупка.

Според единните европейски регламенти за електрическите автомобили всички коли на ток в ЕС са  с гаранция на батериите от 8 години, или 160 000 километра пробег като нови.

През последната години все повече търговци на автомобили на старо се ориентират да предлагат именно 4-годишни и още по-стари електромобили,  това се усеща и на пазара.

Проверка на „Марица“ показа, че към момента има над 1000 употребявани електрически превозни средства из автокъщите в страната.

Изборът е огромен – от компактни, двуместни коли на 7-8 години от първата генерация МПС-та изцяло на ток, с пробег над 150 хил. километра за около 10 хил. лева, до актуалните модели от последната година на Тесла, Порше и Ауди, на няколко хиляди километра, но стигащи до 220 хил. лева.

Именно животът на батериите е „ахилесовата пета“ на повечето употребявани електромобили, смята един от малкото специалисти по подобни превозни средства у нас – Ангел Михов.

Според него почти всички екологично чисти коли на ток, произведени до 2018 година, използват стара технология както за самата батерия, така и за нейното зареждане. „Най-масовите модели от „S“ серията на Тесла, произведени през 2015 година например, показват резултати в широк спектър.

Два идентични подобни автомобила от 2014 година с пробег около 200 хил. километра дават отклонение от близо 25% в текущия капацитет на батерията. Единият модел разполага с 83% от оригиналния заряд, докато другият с едва 59% от първоначалните 70 кВтч“, казва Михов.

По думите на експерта, в по-бедните страни като България за реален пазар на електромобили на старо ще може да говорим едва след 2025 година, 

защото почти всички превозни средства на ток, произведени през миналото десетилетие, са много трудни за рециклиране и единици са моделите, които ще могат да продължат спокойно да возят пътници в следгаранционните си години в страни като България, в които по-традиция се купуват повече употребявани автомобили. 

Обслужването на батериите е другият голям проблем при електромобилите на старо. Докато масовите марки имат представителства у нас, които могат да ремонтират и поддържат електромобилите от своята гама, собствениците на Тесла (които все още се славят като най-надеждните возила на ток) са изправени пред огромен проблем.

Най-близките оторизирани сервизи и представителства са в Италия или Австрия. А нова батерия за автомобила на Мъск може да струва от 12 500 до 40 000 долара, в зависимост от капацитета и дали старата ще бъде върната за рециклиране. 

Специалистите по света са категорични, че към момента технологията на батериите все още се развива и покупката на електромобил на 4-5 години може да се окаже много по-голям разход от планираното.

Според експертите достатъчно устойчиви батерии, които да развият пазара за возила на ток на старо, ще можем да очакваме най-рано през 2022 година.