Първият милионер в Бургас след 1989 година – бизнесменът Емил Райков е починал на 70-годишна възраст, съобщи човек от бившето му обкръжение, пише Флагман. За много от младите хора името му е непознато, но за по-големите той е едно от най-знаковите лица на прехода в града и за определен период от време – най-богатия мъж в Бургас.
Както много от сегашните олигарси, по времето на соца Емил Марков не блести с кариера и високи постове, не е фигура нито в партията, нито в държавата. Той си вади хляба като обикновен дисководещ по Черноморието, а през деня си допълва приходите с чейнч и дребни далавери.
След 10 ноември Райков открива първата видеотека в Бургас и бизнесът му бързо се разраства – открива заведения, става автомобилен дилър и т.н.
През септември 1993 г. заедно с бившия контраразузнавач Оник Калустян основават небезизвестната Първа частна милиция, в която се включват бившите топ-полицаи от бургаското подразделение за борба с масовите безредици (БМБ) – Георги Николов – Мечката и Найден Милков.
Първият офис на охранителите се помещава в най-новото заведение на Райков – Европул в центъра на Бургас. В началото на 1994 г. обаче Райков напуска фирмата и създава първата частна ефирна телевизия в България – РЕНТ ТВ.
Начинанието изисква огромни за времето си инвестиции и Емил Райков тегли кредит от Първа частна банка в размер на 600 000 долара и купува супермодерна техника.
На местните избори през октомври 1995 г. се кандидатира като независим общински съветник и успява да влезе в ОбС – Бургас, след като получава 8% от гласовете.
Проблемите започват в края на май 1997 г., когато полиция атакува фабриката му за цигари в Крайморие. При рутинна проверка автопатрул открива в микробус Мерцедес 20 мастербокса „Мелник“ и 30 мастербокса „Марлборо“ без документи за стоката. По-късно се оказва, че бандеролите на всички пакети „Мелник“ са с еднакви номера, а кутиите с „Марлборо“ са с бандероли за български цигари.
Във фабриката са открити и конфискувани около 40 000 пакета „Мелник“ и 10 000 кутии „Марлборо“. Собственикът „Тео Интернационал“ имал официално издаден лиценз, но само за производството на цигари ММ и Стрийт (Street), а ментетата „Мелник“ и „Марлборо“ са произвеждани от един и същи тютюн.
Според експертизата, само четирите машини за производство на цигари са на стойност около един милион долара.
Всъщност проверките на цеха започват две години по рано – през 25 март 1995 г., когато икономическа полиция и данъчни откриват тук пет тона тютюн в бали по 35 кг, най-различни консумативи, както и готови цигари.
По онова време „Тео Интернационал“ все още няма лиценз за производство, а обяснението на Емил Райков е повече от логично: намерените бройки са опитни образци, произведени за придобиване на технологични навици и професионални умения. През 1995-1997 г. срещу фабриката са организирани общо седем полицейски акции, но всички са завършили без успех.
След разбиването на цигарения бизнес, финансовата мощ на Емил Райков запада и в началото на 1998 г. той изчезва с приятелката си в Дубай, оставяйки много дългове. Обявен е за национално издирване, но така и не е открит.
По непотвърдена информация е живял известно време и в Лос Анжелис. В България се връща тихомълком преди няколко години и се установява в София.
Когато през 2013 година Комисията по досиетата публикува списък с агентите на Държавна сигурност, стана ясно, че през 1985 година Емил Райкон е вербуван за секретен сътрудник с псевдоним агент Кънчев.