Центърът на Естудиантес Емил Стоилов попадна в списъка с играчи за лагера на мъжкия национален отбор в Панагюрище. Баскетболистите на селекционера Росен Барчовски приключват подготовката си в неделя, а екипът на Sportal.bg се срещна с 19-годишния национал, преди една от тренировките в „Арена Асарел“.
Пред нашата камера, 213-сантиметровият състезател направи сравнение между подготовката в Испания и България, коментира шансовете на „лъвовете“ в световните квалификации и липсата на звездата на представителния ни тим Александър Везенков.

 

– Това ти е първи лагер с мъжкия национален отбор, чувстваш ли се добре в тази обстановка? 
– Да, доста добре се чувствам. Не очаквах толкова бързо да се интегрирам в отбора. Момчетата се държат невероятно с мен, и треньорите, разбира се. Това много ми помага да се приобщя толкова бързо. 

– Имаше ли някакво притеснение в теб преди да дойдеш? 
– Да, разбира се. Все пак това е мъжкият национален отбор на България и при положение, че ми е първи път, нормално да има притеснение. Както казах, момчетата ми помагат много и не се притеснявам толкова. 
 

– С кого си най-близък в националния отбор? 
– С Косьо Тошков и Коцето (б.р. Константин Костадинов), защото тях познавам отпреди. С другите момчета не се познавахме лично, само съм ги гледал, само съм чел за тях. Но всички се държат невероятно с мен и с всички можем да бъдем приятели. 

– Започнахте с триразови тренировки. Беше ли свикнал с такъв тип тренировъчен режим? 
– В началото беше доста тежко, защото все пак идвам от един месец подготовка с 20-годишните, Чалънджъра на 20-годишни. Имах малко почивка между двата лагера, но все пак разликата и натоварването от преди това си оказаха влияние. Започнах малко по-тежко, но сега вече започнах да свиквам, влизам във форма. 

– А какво не ви се получи в Грузия? Спомена Европейския Чалънджър… 
– Мисля, че ни се получиха доста добре нещата. Все пак се класирахме на трето място с отбори от А дивизия. При положение, че ние бяхме един набор по-малки. Франция беше с първия си отбор, Германия беше с първия си отбор, Грузия беше с първия си отбор. Представихме се доста добре. 

– Мислиш ли, че вече имаш място в мъжкия национален отбор? Колко трудно би запазил това място с оглед на конкуренцията на твоя пост? 
– Това трябва треньорът да го прецени. Мисля, че съм готов, но трябва да си спечеля място. Нищо не може да ми бъде подарено. Все още не съм го заслужил, но мисля, че мога да се справя. 
 

– Идваш от Испания, където играеш доста години. Всъщност, каква е разликата с подготовката, която водиш там и тази тук в България. Има ли нещо, с което не можеш да свикнеш все още тук? 
– Не, почти няма разлика. Тук се тренира много професионално, всичко е на много високо ниво. Няма нещо, което да ме изненада или да не съм правил. 

12

– Работил си и преди с помощник-треньора в националния отбор Георги Давидов, това помага ли ти? 
– Да, разбира се. С него сме в много добри отношения и това ми помага, като имам някой, с когото се познаваме толкова добре и да сме работили преди. Това много ми помага в тренировъчния процес. 

– Предстоят световни квалификации. България ще може ли да се справи или вече сте насочили мислите си повече към европейското първенство, въпреки че то е по-далеч във времето? 
– Разбира се, че може да се справи, само трябва да си повярваме. Няма значение, че това е ЕвроБаскет, ние трябва да се борим и за световно първенство. 

– В цялата тази атмосфера липсва ли Александър Везенков? 
– Най-вероятно, да. Не го познавам все още, но той е най-добрият български играч в момента и предполагам, че липсва доста на отбора.

Снимки: Борислав Трошев