От месеци наред служебният културен министър Велислав Минеков се опитва да изгони „Труд” от сграда на подопечното му ведомство. Малко по-рано стана ясно, че се очаква редакцията да бъде запечатана утре. Свързахме се с главния редактор на медията Петьо Блъсков, за да чуем неговата гледна точка. Ето какво разказа той пред :
Скандалът тече от 3 месеца.
Най-накрая, зад гърба ми, министър Велислав Минеков е поискал от областния управител да издаде заповед за изземване на имота. Същият областен управител, който е протеже на една ченгеджийска група, издава заповедта без изобщо да се съобрази с каквито и да било законови изисквания. Като например – правата ни като наемател, както и фактът, че се водят съдебни дела по този въпрос.
Нито се е поинтересувал от нашето отношение, нито е поискал становище от нас. Чисто административна репресия. Той иззема функциите на съда и произнася присъда, на базата на твърденията на едната страна. Тази присъда се изразява в това, да изпрати утре комисия, да запечатат имота и да ни дадат срок за изнасяне. Ние разбира се няма да се изнесем и ще обявим гражданско неподчинение.
Това е използване на административна власт за репресия. Тяхната версия е, че друго дружество е наемател. Само че другото дружество което е наемател и дружеството на което е редакцията са на един и същи човек. Нито сме нарушили договора, нито има преотдаване. Давате си сметка, че това е репресия насочена срещу вестник „Труд“, защото другото дружество няма никакви дела и отношения.
Абсолютна политическа репресия срещу един вестник, който е ясно, че е опозиционен. Нормално е в една демократична държава да има опозиционни медии. Ето как се използва един формален повод за да се установява терор и да се репресира словото.
Играта е изиграна вече, областният управител е издал заповед. Юридически нещата приключват до тук.
В продължение на 4 месеца, Минеков измисля нови ходове за репресия срещу дружеството. Изговори една камара лъжи от парламентарната трибуна и ето го крайният резултат. В комбина с областният управител, който му прави услуга. Атаката е не само срещу вестника но и лична.
Извършват се същите репресии и срещу членове на семейството ми. Става дума за намеса в служебните им отношения, позволяват си заповеди за прекратяване на правомощията и т.н., не искам да влизам в детайли, но е факт, че репресират член на семейството ми в продължение на 4 месеца.
Ще бъде адски жалко ако се стигна до репресия и срещу други медии. Всичко за което се говори, че ще има промяна – просто ще се окажат празни приказки.