Когато се събудихте на 1 януари, мислехте ли, че ще гледате толкова много телевизия, колкото миналата година? Вероятно не. Голяма грешка. Локдаунът дойде отново и гледахте повече от всякога, пише Ед Къминг от The Indepemndent, цитиран от Днес Бг.

Беше година на леки, но приятни изненади.

Най-големият сериал на Netflix за всички времена беше Squid Game, алегорична драма за убийствени игри. Кейт Уинслет даде може би най-нюансираната си роля като детектив (и баба!) в градче близо до въглищна мина в Пенсилвания. Джеръми Кларксън намери изкупление в шепа почва. 

COVID продължи да нарушава производството, но предизвика и творчество. Когато HBO помоли Майк Уайт да измисли нещо лесно за снимане на едно място, той представи The White Lotus, мрачно възхитителна класна сатира, която се развива на Хаваите.

Имаше много завръщащи се удоволствия: Real Housewives и Drive to Survive, Line of Duty, Love Island,  Ted Lasso и Successio Но за тези топ 10 са включени само оригинални сериали, чиито първи епизод бе излъчен тази година.

10) Терорът (The Terror)

BBC ни даде не един, а два прекрасни арктически хорър трилъра тази година. По-късно дойде „Северната вода“, прекрасна адаптация на романа на Иън Макгуайър за обречена китоловна мисия. Но първо беше The Terror, който се излъчи във Великобритания озадачаващо три години след като се появи в Америка. Заслужаваше си чакането – интензивен и завладяващ ужас, представящ какво става с реалните викториански моряци, които бяха хванати в леда, докато търсеха Северозападния проход.

9) Dopesick

Не е случайно, че два от най-добрите сериали за годината бяха за опиоидната криза. Там, където Маре от Ийсттаун се приближи косо, Dopesick се прицели директно, показвайки всеки етап от скандала – от злобните шефове на Sackler до жертвите, чрез добронамерените лекари – главно д-р Самюъл Финикс от Майкъл Кийтън, които бяха прислужници на епидемия на пристрастяване.

8) Време (Time)

Затворническата драма на Джими Макгавърн даде на Шон Бийн истински герой, в който да впие зъбите си и той се възползва от шанса. Учителят, който той играе, Марк Кобдън, е ранено подобие на мъж, затворен за удар и бягство в нетрезво състояние. Той беше умело подкрепен от вездесъщия Стивън Греъм. Техните истории бяха възможност за Макгавърн да изгради яростен и убедителен аргумент срещу кошмара на системата на наказателното правосъдие.

7) Това е грях (It’s a Sin)

„Това е грях“ е сериалът, който Ръсел Т. Дейвис сякаш е бил роден, за да напише – любяща, разбиваща сърцето история на четирима приятели по време на епидемията от СПИН. Оли Александър, в ролята на Ричи Тозер, е открояващият се главен герой в брилянтен актьорски състав от млади актьори. Възхвала на невинността и приятелите, които не успяха да преживеят болестта, и напомняне, че вирусът е още по-злостен за радостния, освободен, нов свят, който атакува.

6) Фермата на Кларксън

Най-шокиращото развитие на годината беше изтъкнатият любител на автомобилите Джеръми Кларксън, който се превърна в шампион на селското стопанство. Кларксън отдавна притежава голямо количество земеделска земя в Котсуолдс. Сериалът на Amazon документира опитите му да поеме сам земеделието, като в процеса открива колко е трудно и се среща с някои незабравими поддържащи герои, преди всичко с младия си асистент Калеб.

5) Не мога да те измъкна от главата си (Can’t Get You Out of My Head)

Адам Къртис е режисьор, който предизвиква разделение у кино любителите. За някои филмите му са непоследователни бъркотии от архивни кадри, зашити заедно под звуковото одеяло на Aphex Twin и Radiohead. За други те са брилянтни изследвания, които идентифицират скритите подводни течения на света, докато разкопават очарователни и забравени шевове от историята. В съответствие с това, Can’t Get You Out of My Head беше или най-добрата работа на Къртис, или най-вбесяващата му работа, но е трудно да го гледаш и да останеш неутрален.

4) Squid Game

Някои изразиха скептицизъм, че драма за ужасно корейско състезание с игри, в което стотици герои са убити в първия епизод, може да намери публика. Сгрешиха. Squid Game беше гледан от милиони зрители и превърна звездите си в международни знаменитости почти за една нощ. Жесток ужас, технологична дистопия и мощно антикапиталистическо послание – Squid Game дестилира много от тропите на най-доброто корейско кино.

3) Маре от Ийсттаун (Mare of Easttown)

Разследване на убийство, което се развива в малък град в Пенсилвания, който е унищожен от безработица и опиоиди, драмата на HBO изглежда мрачна на хартия. Но Маре от Ийсттаун e осветена от звездния блясък на Кейт Уинслет в ролята на Маре – усърдно ченге, с разбито сърце, което се опитва да поддържа сложното си семейство, като същевременно възнася справедливост в своя тъжен, сив роден град. Строгият сценарий прави дълбоко съпричастен преглед на хора, засегнати от обстоятелствата.

2) Белият лотос (The White Lotus)

Класната сатира на Майк Уайт за раздразнените американски летовници превърна простата схема – семействата отиват в хавайския хотел – в нещо по-голямо. The White Lotus ни привлеча в свят от горния и долния етаж, където забравилите гости стенеха за проблемите си, без да обръщат внимание на тежкото положение на персонала, който ги чака. Това, което издигна „Белия лотос“ обаче, беше, че той никога не престава да проявява съчувствие към героите си, дори и най-лошите от тях. Отчасти това се дължи на сценария, но също и на перфектния кастинг, който включва  Мъри Бартлет като непостоянният мениджър на хотела „Армонд“.

1) The Beatles: Get Back

Може би е малко несправедливо този сериал да бъде включен в списъка, като се имат предвид кадрите – все едно да поставиш невиждани кадри на Караваджо на фона на някаква мистерия за убийство на ITV. Но това е сериал и е невероятен. Епичният документален филм на Питър Джаксън взе неизползвана лента от сесиите на Beatles ‘Abbey Road, оцвети я, за да създаде портрет на групата, както не сме ги виждали никога досега.Get Back ни позволи да се почувстваме така, сякаш сме там с групата, стоейки в стаята, когато Пол Макартни небрежно измисля песента Get Back. Сериалът реабилитира индивидуалната репутация на изпълнителите, особено тази на Маккартни. Той се очертава по-скоро като гений, отколкото като тъп певец в късната си кариера. Въпреки че не бяха съгласни един с друг, те все още бяха приятели. Те имаха късмет, че се намериха, ние също.