„Вчера преминавайки през залата на Народното събрание и придвижвайки се от мястото до Председателя на социалната комисия към собствения ми парламентарен чин, в зоната между Възраждане и Има такъв народ, ми изтръпна кракът, стъпих си върху глезена, разтегнах връзки и счупих малка кост“, пише във „Фейсбук“, Елисавета Белобрадова от „Демократична България“, подвизаваща се в интернет като Летящата Козила Ерато. Ето нейната публикация:

Уважаеми съграждани,

Каква нелепост. Вчера преминавайки през залата на Народното събрание и придвижвайки се от мястото до Председателя на социалната комисия към собствения ми парламентарен чин, в зоната между Възраждане и Има такъв народ, ми изтръпна кракът, стъпих си върху глезена, разтегнах връзки и счупих малка кост.

Описвам тази нелепост сложно, за да не изглеждам смотана.

Затова сега лежа в покой и мога да разкажа как премина онзи ден на протести, защото много хора ме питат.

Онзи ден имахме заседание по приемане на законопроекти, после работен обяд, после Социална комисия и изслушване на министъра и екипа му, после да взема детето, да купя един подарък за детски рожден ден, да завъртя една пералня и … денят превалил. Хората си бяха тръгнали и денят с Въстанието за мен премина изцяло в работа.

Политиката има две лица – експертно и публично. Много е трудно да се балансират двете, освен ако нямаш огромен персонален екип. Затова се налага да избираш.

Социалната политика е безкрайно поле с работа, казуси, трудности. Половината заседание вчера бе посветено на пенсиите в Народното събрание.

Проблемите в образованието са също много, интересни и имаме възможност да подобрим процесите, материала, контактите между семейства и учители. Да направим училището яко място.

Не успях да снимам протеста, не успях да се включа в това мероприятие с видео или коментар. Бях на работа, а много, много си харесвам работата, но малко съм потънала в нея и си чупя краката размишлявайки.

Затова сега ще полежа, ще прочета някоя книга, да не се окаже, че освен смотана съм оглупяла. И филм ще гледам дори.

ПП. Искам да отбележа, че бях обект на подкрепа от страна на колегите, пред които се самоконтузих и изведена добронамерено от залата, предложена ми беше вода и грижа. Да не спекулираме. Просто на този крак НЕ МУ ВЪРВИ!