Обеща им 14 евро на час, безплатна квартира, а след това калкулира труда на 12 на час и сметка на „пирон“ за спането. Резултатът-един работодател в Германия остава без работници от Родопите.

„Мина времето да ни лъжат. Разбираме се едно по телефона, тръгваме бригадата, после се оказва друго.

Хайде обратно, докато се намери друга работа“, споделя гурбетчия от региона за „Родопи voice“. Завърнал се наскоро, обиден от некоректността на „чорбаджията“, за когото трябвало да поставя арматура на строителни обекти. Времената са други, компромис не се прави и за две евро.

„Повечето фирми, които дават оферти, са с кюрдски собственици. Последно време много почнаха да лъжат“, казва пък гурбетчия от кърджалийския кв. „Боровец“. Известен като квартала на гастарбайтерите. 60 на сто от близо 8-хилядното население работи зад граница.

Гурбетчии от Родопите печелят лесно десетки хиляди паунда във Великобритания

Строители, бръснари, бояджии-в това са ангажирани хората от квартала, където почти не е останала друга работна ръка. Парите от гурбета пък се влагат в строежи на къщи, купуване на апартаменти, отваряне на бръснарски салони и заведения.

„В Белгия научих занаят. Започнах във фурна за закуски. После станах бояджия. Работим по фасадите на сгради, които се реновират. Вадя тройно повече от пекарницата“, споделя Еркан пред екипа ни.

Друг родопчанин пък се хвали с постижението „1200 евро за ден“. Бригадата разчиства жилища за ремонт. 24 часа, за да се премахне всичко от дома-до гола мазилка. Парите се получават, после влизат другите, наети за ремонта.

„Толкова много наши хора има в Западна Европа, че разни фирми за уреждане на работа не ти трябват. Дето се вика, един телефон да врътнеш и работа се е намерила. Хайде багажа и на път. Като ме прецака кюрдът с 2 евро на час по-малко от обещаното, да си търси друг. Работа има“, казва Сашо.

С близо 50 000 души е намаляло населението на областите Кърджали и Смолян за последните десет години, отчетоха само преди месец от Националната статистика на база Преброяване 2021. Огромен процент от обезлюдяването се дължи именно на гурбета.

„Първо заминахме аз и съпругата ми. Повече от 15 години сме в Германия. После взехме сина ни да работи в моята бригада. След това дойде неговата съпруга и децата. Сега всички сме тук. Идваме си единствено през лятото“, споделя пред екипа ни друг гастарбайтер.