Ивана Микова влезе в „Сървайвър“, за да предизвика себе си и най-вече – за да играе. И успя да оцелее, въпреки обстоятелствата. Тръгна си леко разочарована, но и силно удовлетворена от себе си.

Победите й по време на престоя на острова със сигурност оставят отпечатък в съзнанията на останалите участници.

„Аз съм супер честна и ако бъда честна в играта, това няма да ми помогне“, казва Ивана във визитката си за шоуто, а в този разговор сякаш неволно потвърждава думите си, защото е по-откровена отвсякога.

 

– Успя ли да се отърсиш психически от преживяването в „Сървайвър“ или мислено все още си на острова?

– Психически се бях отърсила, докато не започна предаването и наблюдавайки какво се случва в него, автоматично се върнах отново там. Преживяването ми се отрази в посока, че започнах да оценявам повече това, което имам – не само като удобства от типа на топла вода и сапун, а и като цяло. Осъзнавах, че всъщност мога да живея с много по-малко, отколкото предполагам. Например, след „Сървайвър“ не гледам телевизия, въпреки че имам голям телевизор. Ето така ми се отрази участието.

– Тоест пречистващо? На принципа на хранителния режим за тялото, само че в случая към психиката…

– Точно, да. В „Сървайвър“ имах много преживявания, може би някои са били и малко по-неприятни от други, но истинския негативизъм преживях, когато излязох от формата. Очаквах, че ще има хейт, но не знаех, че ще бъде на такова ниво. Това ми повлия повече психически, отколкото всичко друго, случило се в „Сървайвър“ – там единственото неприятно бе, че груповата игра за мен приключи още на втория ден.

– А лесно ли се свиква на подобни трудни и оскъдни на удобства условия?

– Повярвай ми, не. Аз не успях за моите 18 дни на острова. Не свикнах да спя на плажа. Всичко ме болеше… кожата… тялото. Няма поза, на която да се завъртиш и да ти е удобно. Отделно имах проблеми с устните, защото на втория ден ми излязоха херпеси. Бях подложена на лечение заради тях.

– А по отношение на сблъсъка на характери?

– Разликата между реалността и това, което е на острова, е, че навън можеш да решиш с кого да общуваш и с кого не, и когато не ти е приятно, просто да станеш и да си тръгнеш. На острова обаче, си принуден да търпиш този човек, да общуваш с него, да споделяш преживяванията. Няма как да пренебрегнеш това. Другото е, че емоциите са умножени по 1000! Това, което преживяваш на острова, няма нищо общо с това, което можеш да изпиташ или да ти се случи навън.

– Спомена, че не си очаквала подобен хейт. Коя беше капката, която преля от чашата на търпението за теб?

– Това, което специално забелязах е, как жени обиждат други жени. Например, много жени ме „обиждаха“, че съм грозна, стара. Това е абсурдно! Аз не мога да си представя да давам етикети и да определям друга жена, че е грозна или на определени години?! Човек може ли да избере на колко години да бъде? Всички се раждаме и остаряваме.

Аз съм на 43 години, вече 44 даже, но не се чувствам така, живея като на 20, колкото и странно да звучи на някои. Чувствам се млада и не мога да възприема как може хора да си губят времето да бълват толкова омраза и негативизъм. Знам, че това е техен проблем, явно се чувстват нещастни, защото само един нещастен човек би писал подобни неща. Но независимо от всичко, когато четеш подобни неща, ти идва малко в повече.

Никой не обсъждаше играта ми, а това дали съм стара и грозна, което няма как да ме прави добър или лош играч, нали?! Ние сме в „Сървайвър“ – важно е как играеш, какви качества имаш, какви стратегии.

– Ти имаш зад гърба си четири доста сериозни победи! Единственият, който ти се опълчи, беше Драго…

– Да, така беше. И затова ми е чудно как не се коментират тези неща, а се бълва абсурдна омраза. Преди участието си бях влязла в няколко фейсбук групи, в които фенове на „Сървайвър“ коментират участниците. Исках да видя какви са принципните нагласи. Останах, меко казано, шокирана! Обидни квалификации, грозни думи, нецензурни… Забелязах, че хората, които хейтят сега мен, хейтят и всички останали участници, а също и продукцията, камерите, и каквото още се сетиш в тази посока.

– Според теб какви грешки допусна по време на престоя си в „Сървайвър“?

– Грешката, която допуснах, бе, че се включих да играя на втория, а не на първия ден. Дадох си повече време да опозная хората, а трябваше още, когато ни качиха на кораба, да превключа на игрови режим. Не трябваше да разкривам своите негативни чувства пред Пейо. Нямах стратегия първия ден, включих я чак от втория нататък, а беше късно.

За мен Пейо беше по-добрия играч, защото веднага влезе в стратегия. А аз още не играех. Цялото племе се събра и ме изгониха. Това беше моята грешка.

Може би не бях подготвена за този развой. В живота нищо не се случва чак толкова бързо. Човек, все пак, си дава малко време, за да опознае хората, да прецени как да реагира. На острова нямаш това време, трябва да реагираш веднага.

– Засегнаха ли те по някакъв начин коментарите за връзката ти с Ивайло?

– Не, не е имало никакъв проблем по отношение на връзката ми с Ивайло. Нищо не ме е впечатлило по този начин. Като голям и разумен човек си давам сметка, че разликата, която имаме във възрастта, няма да звучи приемливо за много хора. В крайна сметка обаче, това е техен проблем. Всеки сам прави преценка за своя живот.

– Беше ли изненада появата на Ивайло в чисто емоционален план за теб?

– Да, определено. Никога не съм си и помисляла, че мога да бъда с мъж, който е толкова по-млад от мен. Обикновено връзките между хората се създават на емоционално ниво, на ниво химия, а това дали и как ще продължат в бъдеще, зависи от много лични качества.

– Баща ти успява да те изненада много с едно свое откровение след края на участието ти…

– Да, той е гледал предаването и когато излязох, ми се обади с думите, че се гордее с мен! Нещо, което ми е показвал преди, но никога не ми го е казвал. Беше много емоционален и силен момент за мен. Най-важният! Фактът, че моите родители и моята дъщеря се гордеят с мен, ме прави истински удовлетворена. Те са най-важните хора в живота ми, както и моята истинска оценка.

– Какво ти каза дъщеря ти?

– Много ме подкрепя, много е горда с мен. Никога не сме имали проблеми. С нея сме повече като приятелки, отколкото като майка и дъщеря, защото сме живели самички. Почти изцяло съм си я отгледала сама.

– Чувстваш ли се повече мъжко момиче в живота си заради това?

– Никак не е лесно една жена да отгледа сама детето си. Това те пречупва и те кара да бъдеш повече мъж, отколкото жена. Естествено, това се отразява и на отношенията ти с другите хора, включително и с мъжете. Самата аз се занимавам с психология, уча до ден днешен.

Разбрала съм, че всичко преживяно до момента, и най-вече факта, че съм била сама, ме е изградило повече като мъжко момиче, отколкото в смисъла на типичната жена. Затова и преди няколко години взех решение, че трябва да променя живота си. Взех си детето и заминахме за едно италианско градче на морето. Там си възвърнах и нормалното усещане за женственост.

Но точно осъзнаването, че си сам и детето ти няма на кого друг да разчита, освен на теб, изгражда най много. Продължаваш напред, въпреки всичко. Падаш, ставаш, пак падаш, пак ставаш, но не спираш, защото нямаш друг избор. Изборът е да бъдеш силен!

– Ако сега имаше възможност да промениш нещо от досегашния си живот, какво щеше да бъде то?

– Не бих променила нищо в живота си. Благодарна съм на всичко, което ми се е случило, защото съм това, което съм заради живота, който съм преживяла до момента. Колкото до „Сървайвър“ – чувствам се победител, но не защото съм спечелила „Сървайвър“, а защото имам своята най-важна победа – оцеляла съм. Там останалите бяха заедно, помагали са си, а единствено аз трябваше да оцелявам. Победих в моя „Сървайвър“!

– Би ли участвала отново в подобен формат?

– Да, хиляди пъти да! Ако ме поканят, разбира се.

Интервю на Анелия ПОПОВА