Красимира Султанова е виртуозен цигулар. Родена е в Ямбол. Деветгодишна постъпва в музикалното училище в Бургас. Продължава в музикалното училище в София, а на осемнадесет вече е в Германия, в майсторския клас по цигулка на първата ученичка на Давид Ойстрайх – проф.

 Роза Файн.

Днес Красимира е първа цигулка на камерен оркестър „Дианополис“-Ямбол, но често гастролира и в големи европейски оркестри.

– Г-жо Султанова, вие сте от музикално семейство. Често родителите не искат децата им да следват техния път. Имахте ли друг вариант за бъдеща професия, освен цигулката?

– От дете знаех каква ще стана като порасна – цигуларка. Първата ми детска играчка беше една миниатюрна гъдулка. За лък ползвах молив и по цял ден свирих. Станах на две години и поисках истинска цигулка. Голям рев падна, докато ми я купят. Беше най-малката – осминка. Стоеше върху гардероба, не ми я даваха, а аз непрекъснато се карах и плачех. Криха я, докато навърших 3,5 години. Тогава най-после започнах да уча сериозно.

Баща ми, Николай Султанов, стана първият ми учител. Преди да завърши дирижиране в Музикалната академия, той е бил цигулар. Да свиря за мен беше единственото удоволствие. Нямах никакво желание да играя с децата навън. С цигулката в ръце имах всичко. Понякога ми се караха. Настояваха да спра, да си почина. Нямах нужда.

– Баща ви е бил не само първият ви учител, но и диригент на оркестъра, в който сте свирели редом с майка си. Как се събрахте?

– Ще започна от 1968 година, шест години преди да се родя. Тогава в Ямбол се основава камерен оркестър. Задачата да го създаде и утвърди е възложена на младия диригент Николай Султанов – баща ми. Обявен е конкурс. Интересът е голям. Кандидатстват млади таланти, възпитаници на музикални училища не само от Ямбол, но и от околните градове.

Първа пред комисията застава една красива млада виолончелистка от Бургас – майка ми. Тя не само е приета веднага, но и диригентът се влюбва в нея от пръв поглед. Раждам се през 1974 година, а по-късно и брат ми – оперният певец Георги Султанов. Минаха години и аз застанах редом до майка си, в оркестъра, който дирижираше баща ми. Днес КО „Дианополис“ е канен на всички престижни фестивали у нас, но амбициите ни са се наложим и на международната сцена.

– Отказвате съблазнителни предложения в чужбина. Защо?

– Заради носталгията. Отидох в Германия с една сравнително хубава ученическа цигулка. Проф. Файн я видя и каза: На това дете трябва да се намери друг, страхотен инструмент. Дадоха ми двестагодишна цигулка, изработена от известния италиански лютиер и майстор Йосеф Рока. Връчиха ми я без никакви документи, дори не съм се подписвала за нея, на пълно доверие. С този превъзходен инструмент изкарах цялото си следване. Беше чудесно, но България ми беше по-мила от лъскавата Европа.

– Вашият дядо, бащата на майка ви, е известният актьор Петър Слабаков. Какви са първите ви спомени с него?

– Като дете го показваха по телевизията. Аз така го и знаех – дядо от телевизията. После майка ми ме заведе в София. Тогава го видях за първи път. Сигурно съм била на 2-3 години. Нарече ме стафида. Не се впечатлих много. Казах му „дядо“. Той се сопна. Не му хареса. Ще ме наричаш Слабак – каза. Така си и остана: Слабак, Слабак… А аз – стафида. Прегърна ме силно. Чувствах, че му е приятно.

– Често ли се виждахте?

– Когато отидох да уча в София, се виждахме винаги, когато му се обадя. Обичаше да ме черпи. Не пропусках негова пиеса в театъра. Много се гордеех. Знаех всичките му филми. Най-много ми харесваше: „Звезди в косите, сълзи в очите“.

– За какво си говорихте?

– Той не обичаше да говори за театър. В музикалното училище в София представяхме годишната си продукция. Подхвърлих на съучениците ми, че дядо ми може да дойде. Те, разбира се, не повярваха, а той взе, че дойде. Настана суматоха, раздаваше автографи, голямо вълнение. За малко да се провали концерта. Когато вървяхме по улиците и хората го поздравяваха, ми беше, колкото странно, толкова и приятно.

– На какво ви учеше?

– На това, което написа върху една снимка и което препрочитам цял живот: „На Красимира: Мирно! Кротко! Тихо.“ Сигурно е имал повод да ми даде точно този съвет. Бях много буйна и това ми пречеше.

– Предстои музикалния фестивал „Златната Диана“ , на който вашият град и оркестър са домакини. Какво предвижда програмата?

– Нека кажа преди това, че той е един от най-старите музикални фестивали в България. Създаден е през далечната 1968 година. Началото е свързано с името на маестро Николай Султанов. От 20 юни до 24 юни тази година град Ямбол отново ще се превърне в център за любителите на класическата музика. По традиция, вечерта на откриването е отредена за изпълнения на камерен ансамбъл „Дианополис“, с ръководител Красимира Султанова и диригент Григор Паликаров. Гостуващи солист са Атанас Кръстев – виолончело и Цветелина Паликарова – флейта.

Почитателите на оперното изкуство ще се насладят на операта „Тоска“ от Джакомо Пучини, в която ще участват оркестърът на Плевенска филхармония, общински хор „Гена Димитрова“ и детски хор. Диригент е Найден Тодоров, режисьор – Надя Христозова. Таня Иванова ще бъде в ролята на Тоска, Георги Султанов ще се превъплъти в Каварадоси, Венцеслав Атанасов – Скарпия, Ивайло Йовчев – Сполета, Валери Цолов-Клисар.

Ще бъде представен и музикалният проект „Мостове от сърцевината на европейската музика към съвременността“ с участието на Пламена Гиргинова, Гиргина Гиргинова, Владимир Попов. Концерт, посветен на 55 годишнината от създаването си , ще извесе и „Духов оркестър Ямбол“, с диригент Васил Шейтанов и солисти Росица Бояджиева и Иван Минев.

Програмата на фестивала включвасъщо и с концерт-спектакъл „Да послушаме кино“. Плеяда от известни изпълнители – Хилда Казасян, Васил Петров, Теодосий Спасов, Живко Петров, Христо Йоцов, Борислав Йоцов, Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов ще се изявят пред ямболската публика под съпровода на Плевенска филхармония.

В заключителната вечер предстои концерт-спектакъл „Това съм аз“ на оперната прима Александрина Пендачанска, с участието на Ралица Богданова-сопран и Плевенска филхармония с диригент Найден Тодоров. Пожелаваме на всички участници успешно представяне, а на публиката незабравими мигове в света на музиката. Моята мечта е Ямбол да се превърне в музикалната столица на България.

Исак ГОЗЕС