Иван Георгиев или Ванко, както е по-известен в публичното пространство, влезе в „Сървайвър“, за да си свери часовника, а изводите, които има в актива си сега, се оказват много по-ценни от голямата победа.

И ако в игрите той признава, че не е разчитал на предварително изготвена стратегия, то в живота си фитнес инструкторът е повече от наясно каква е голямата му цел и как иска да стигне до нея.

Разговорът с Ванко е пределно откровен, динамичен и пъстър, какъвто е и самият той. Някои от думите му ще ви накарат да се замислите, а след други ще поискате да промените много неща в живота си.

 

– Ванко, как се чувстваш след този динамичен и на моменти доста стресиращ „Сървайвър“?

– „Сървайвър“ ми даде страшно много откъм житейски наблюдения. Влязох доста самонадеян, с много високо самочувствие и его, бях егоцентрик. Влязох с нагласата, че съм най-добре подготвен физически и че игрите няма да са ми никакъв проблем. Обаче не беше точно така. Може да се каже, че „Сървайвър“ доста ме понаби. Показа ми какво всъщност е живота и как трябва да разсъждава един човек.

– Вероятно и самото решение да поискаш да участваш във формата, до голяма степен е било продиктувано от тази голяма самоувереност, за която говориш?

– Да, определено имах увереност, че мога да общувам с всеки един типаж хора. Това показах, че е така. По-скоро бях учуден, че не се справям на някои от игрите, но пък това ми е добър урок – да знам, че не съм най-добър във всичко. Също така „Сървайвър“ ме промени и в личен план – все пак, срещнах Гани там и в този смисъл ми даде наистина много.

– Ти си правиш такава сериозна автокритика, на каквато мнозина не са способни по принцип, камо ли пък публично. Говориш за егото и за научените уроци. И преди „Сървайвър“ ли беше такъв като човек?

– Да, аз съм бил и в групов, и в индивидуален спорт, признавал съм си грешките и винаги съм искал да бъда по-добър. Постигал съм резултати, които не знам дали са ме главозамаяли, но така да се каже, са ми били достатъчни, за да бъда в своя филм.

Винаги съм бил индивидуален играч, а в „Сървайвър“ видях, че отборната игра е тази, която може да доведе до успех. Всъщност, точно екипната игра ме научи, че когато си създадеш екип, имаш по-големи шансове за успех – така, както в живота имам своята методика Pump Run, но за разлика от живота, в „Сървайвър“ възможността да достигна до по-голяма публика, беше огромна. Сега и в живота събирам своя екип и мога да кажа, че кардинално „Сървайвър“ ми показа и ми даде доста неща.

– В такъв случай си повече от печеливш от риалити формата?

– О, да, спокойно мога да кажа, че аз съм истинският победител от „Сървайвър“. Намерих себе си, защото доста често се лутах, въпреки че бях наясно какво точно искам да правя. „Сървайвър“ ми затвърди усещането и ми показа по-добрия път.

До целта винаги има много пътища – може да е с егоцентризъм, но по-добре е с осъзнатост, защото стигайки до някакъв връх, можеш да оцениш всичко. Даже много често с приятели сега си говорим, че ако във формата ми беше тръгнало да печеля всички игри и накрая и голямата награда, вероятно това щеше да бъде най-голямата грешка в живота ми, защото щеше да затвърди всички мои минали житейски виждания, щеше да е най-голямото сгромолясване за мен. А така, губейки на битките, губейки играта като цяло, станах още по-близък до хората, с които работя. Аз искам да популяризирам масовия спорт и това ме доближи максимално до хората. Губейки „Сървайвър“, достигнах до по-голяма аудитория.

– Човек не знае какво печели, когато губи, нали така?

– Точно така, да. Виждам, че доста често някои от участниците продължават да споделят, че аз не съм разбирал играта, че не съм я играл правилно. Но, в крайна сметка, от първите шест съм и не смятам, че останалите, които толкова много разбират, имат различни пътища. Смятам, че и моят път е печеливш.

– Какво означава да се играе правилно „Сървайвър“? Да няма случайно експерти по „Сървайвър“, които да могат да кажат това е грешно и това не е?!

– Няма експерти по „Сървайвър“, както няма и експерти по правилен начин на живот. Далеч съм от мисълта, че трябва да давам оценка първо за играта на някого, второ – какъв човек е. Мога да дам оценка само и единствено на себе си и да си кажа моите недостатъци. През цялото време вътре съм се опитвал да търся във всеки само позитивното, доброто, готиното, защото смятам, че хората не са лоши, а ситуациите ги правят да изглеждат по този начин.

– Имаше ли нещо или някого, от което се разочарова в „Сървайвър“?

– Честно казано много ми тежаха в един момент интригите, които вътре наричаха „надиграване“. След като излязох от играта не бях гледал нито един от епизодите. А повечето участници са изгледали почти всички епизоди на американските варианти на шоуто, така наречената Библия на „Сървайвър“.

Моят интерес се засили след като излязох и разбрах, че в Америка „Сървайвър“ е религия, има абсолютен култ към тази игра. Още от ранна детска възраст родителите записват децата си на такъв обучителен курс и т.н. Мисленето на американците и мисленето на българите обаче, е съвсем различно. Българинът първо, че не е надраснал да гледа „Сървайвър“, а това, че го гледа, не означава, че може да го играе. Играта е страхотна, но трябва да се прави разлика между играта и живота, а много хора го бъркат.

Дори като излязох от формата, с дадени групи с участниците имахме общи групи, чатове. Излязох от тях и отследвах хората от „Сървайвър“ точно, защото не исках да виждам това. Имаше едно такова напрежение, което исках да избегна. Надявам се след финала днес всичко да приключи.

– Имаш толкова равносметки, виждания, преценки. Ако след една година, например, ти предложат отново да участваш в „Сървайвър“, би ли го направил, вече с този актив в себе си?

– Не, в никакъв случай не бих участвал втори път в „Сървайвър“, поне не на този етап. Не мисля, че имам и нужда да го правя. Не мога да кажа как ще е със сигурност след година-две, но това е сега. Те, някои хора казват, че и политици няма да станат, но стават. Затова да не казвам голяма дума.

– Вероятно си мислел какво би направил, ако беше стигнал, все пак, до финала, и вземеш голямата награда?

– Още втория или третия ден в играта разбрах, че няма да съм победител в „Сървайвър“, защото видях, че има страшно много хора, които бяха много в час – не само по отношение на игрите, знаеха и как да разговарят с журито, кога кой да си тръгне, за да могат да спечелят неговия глас. Различни стратегии.

Аз съм далеч от стратегиите, изобщо не бях стратег. Дори с Гани сега се бъзикаме, че всеки път, когато не знаех какво да кажа, казвах „това беше стратегически ход“, а аз реално нямах стратегия. Идеята ми беше да стоя максимално дълго в играта, за да може да достигна до по-голяма аудитория за това, което правя. Всички знаят, че след приключване на играта, еуфорията минава бързо, но това, което прави човек, ако съумее да изведе дивидентите, ще остане по-дълго. Постигнах своята цел. Разбира се, ако бях направил така, че да спечеля голямата награда, може би щях да я инвестирам в това да се занимавам с деца, което е и мой приоритет занапред.

– Замислих се за това, че тези, които влизат без грам стратегия в себе си, като теб, излизат после пак като големи печеливши. Ето, ти вече имаш Гани в живота си, освен всички изводи и прозрения?!

– Да, наистина Гани ми е най-голямата победа. Права си. Истината е, че вътре между нас нямаше абсолютно нищо. След като излязохме от играта аз се бях позатворил леко, в рамките на месец и половина, исках да си почина от играта. После се получиха и нещата между нас и те наистина са страхотни.

Мога да кажа, че тя е момичето, за което съм мечтал и което съм искал да намеря. Намерих я! Но не искам да споделям повече лични подробности. Ще ти кажа само още, че като мъж, влизайки в играта, първото, което забелязах, наистина беше Гани. Много ме впечатли начина, по който разсъждава, че е умна, интелигентна. Визията, разбира се – тя е малка и сладка (усмихва се). Имах симпатии към нея, но и двамата сме били наясно през цялото време, че в „Сървайвър“ средата не е естествена, няма как да се получи, каквото и да е. Никога не ми е минавало през главата, че може да се случи нещо там.

– Разкажи ми малко за твоята спортна методика, която искаш да достигне до повече хора? Всъщност кога разбра, че искаш да се занимаваш точно с това?

– Спортувам от доста ранна детска възраст – от 3-4-ти клас. Беше много трудно, защото в началото бях доста нисък, дребен за възрастта си и никой не искаше да ме приеме в спортното училище. Тогава моят треньор, който и до ден днешен ми е един от най-близките приятели, каза: „Това момче го взимаме!“. Тренирахме 3-4 години и аз станах дори републикански шампион. Това ми доказа, че няма невъзможни неща, стига човек да е упорит и да гони целите си.

След като завърших Спортното училище в Плевен, кандидатствах в София, в НСА, но нещата не се развиха по сходен начин, защото попаднах на много лоши треньори. Това е един гаден момент за мен, тъй като така и не успях да се развия като състезател. Но пък с времето точно тези лоши треньори ми показаха как не трябва да се работи с хората. Мога да кажа, че видях двете страни на монетата, от треньорска гледна точка.

Започнах да работя във фитнес, защото трябваше по някакъв начин да се издържам в София, а и да уча. Още тогава имах идеята, че спорта трябва да достигне до всякакъв тип хора. Преди години бяха много актуални големите мускули, изрязаните потници, така наречените батки от плажа, което за мен е отдавна отминало. В момента виждам, че все повече спорта се възприема не само като начин някой да изглежда добре. Това е и моята цел. Спортът е, преди всичко, добра физическа култура, постигане на високи физически качества, здраве, самочувствие, тонус.

Неслучайно мнозина психолози на световно ниво препоръчват като терапия – спорт. Спортът не е само да вдигаме щанги, а дори и само да излезем в парка, да се разходим, да побягаме малко.

Вече ще направя 8 години, откакто създадох Pump Run. Минал съм през какво ли не, включително съм раздавал сам флаери за безплатни тренировки, тренирал съм хората символично, дори сега правя турне, с което ще обикаляме страната, Гани ще ми помогне. Искам спорта да достигне до максимално много хора и се надявам „Сървайвър“ да допринесе за това. Сега скоро ще имаме тренировка, на 1-ви май в НСА, от 10:00. И има голям интерес към това събитие.

С времето аз наистина разбрах, че когато не правиш нещо на всяка цена и не непременно за пари – както ме упрекнаха в „Сървайвър“, че съм казал на Зоран „тези пари са ми гнусни“ – да, аз наистина го мисля. Няма да се отметна от думите си. Всеки иска да спечели пари, защото в магазина с тях си купуваш храна, но в една игра, когато някой каже, че иска на всяка цена да спечели пари, аз веднага включвам, че на другия съвет аз съм „чао“ от него, така че по-добре да не ми го казва. Затова реагирах и така първично.

Имаше наскоро един стар участник на шоуто в „Преди обед“, който тръгна много остро срещу мен, с думите „да го видим Ванко, ако спечели, дали ще направи благотворителност с тези пари или ще ги изхарчи, но ще подпишат кръвно писмо…“. Първо, този пич дори не ме познава. Второ – не знае, че три години правя лайф всяка вечер, напълно безплатно за всички. Отстрани е много лесно да се говори.

Наскоро и Джаферович заяви, че съм бил голямо разочарование от тазгодишния „Сървайвър“ и явно и той не вниква в дълбочина в цялото нещо.

– Какво ти предстои оттук нататък?

– Тепърва ще организирам безплатни тренировки по градовете. Веднъж или два пъти годишно ще правим турове с Гани. Другото, което ще правим, е да прехвърлим голяма част от това, което правя, в онлайн средата. Май месец стартира и един челиндж, който се надявам да бъде успешен. Колкото и да не ми се вярва, но всичко малко по-малко отива към онлайн средата, и искам да изпреваря времето, а и да се разгранича малко от колегите, които стоят по цял ден във фитнес залата и чакат клиенти.

Интервю на Анелия ПОПОВА