Никой не знае със сигурност какво ни очаква след този живот. Част от хората са убедени, че за всеки е отредена кармична справедливост. Добрите хора отиват в рая, а лошите – в ада, пише Вести.

„Адът са другите хора”, казва Жан-Пол Сартр, а Данте и неговата „Божествена комедия” изграждат най-масовия образ на пъкъла.

Интересна картина за ада рисува една мистична случка. На 13 май 1917 година в покрайнините на Фатима – малък град в Централна Португалия, Дева Мария се явява на трите деца овчарчета Лусия и братовчедите ѝ Жасинта и Фрасишку Марто. Богородица им казва да дойдат на същото място на 13-о число следващия месец.

Дева Мария се явява още няколко пъти до 13 октомври същата година. При второто „събитие” Богородица е наблюдавана от 50 души, като на последното броят им достига 70 000 души. Присъстващите разказват, че са видели светещ облак над дърветата, но само трите деца овчарчета можели да видят и да разговарят с Девата.

Предсказанията на Богородица стават известни като пророчествата от Фатима. Четири десетилетия по-късно явяванията на Два Мария са официално признати от Ватикана като Чудесата от Фатима, а градът се е превърнал в едно от най-светите места за поклонение.

Представяме ти 1500 лв. онлайн казино Бонус на efbet.com
 

По време на виденията Дева Мария разкрива пред трите деца как изглежда адът. Тя го представя като ужасяващ образ от пламъци, дим и почернели горящи демони. Богородица им възлага важната задача да разпространяват думите ѝ като предупреждение и да спасяват душите на грешниците.

Адът е просто голяма празнота

През 2014 година учени от Международната асоциация за изследвания на преживявания близки до смъртта, публикува своите открития в Missouri Medicine, The Journal of the Missouri State Medical Association. Част от хората, които участват в изследването, споделят, че преживяването може да се опише с думата празнота.

„Починали за кратко“ родилки

Една жена, която е „починала“ за кратко по време на раждане, казва, че е усетила как излита нагоре и излиза извън болницата, докато стига до средата на Космоса, където е оставена да плава съвсем сама. Друга родилка, която преживява същото, споделя:

„Осъзнах, че това е вечността, това е, което ще бъде завинаги… Почувствах самотата, празнотата на пространството, необятността на вселената, аз бях просто крещящо кълбо от светлина”.

Нападнат от стопаджия шофьор

Шофьор, който е нападнат от стопаджия описва подобно преживяване, оставен в мрака на космоса: „Беше ми позволено само да мисля и да разбирам”.

Блъснатият от кола Скот

6-годишно момче на име Скот е блъснато от кола през 1995 г. То е тежко ранено, установено е, че няма пулс. Скот идва в съзнание 8-часа по-късно. Лекуващият лекар д-р Ричард Дж. Боненфант от Министерство на здравеопазването на щата Ню Йорк детайлно разказва как детето описва преживяното:

„Скот съобщи, че първоначално е чул баща си да му говори. Това наистина се е случило, тъй като татко му го е държал в ръце и му е повтарял „Обичам те” след инцидента. След това момчето разказва, че е било притеглено в тъмен тунел, където срещнало дявола.

Описва го като създание с нотки, покрито с „рани и тиня”, а плътта му е изгнила. По-късно Скот описва това като „лошо и тъмно място” и казва, че един ангел е дошъл и го е отвел в тъмница. Но не тъмница с вериги, а в празна, безопасна стая без прозорци и врати. Ангелът обяснява на Скот, че адът е „лошо тъмно място”, а това, в което е отведен, е „доброто тъмно място”.

Вечният затвор на Анджи Фенимор

След като цял живот е малтретирана и се бори с пристрастяването към дрогата, Анджи Фенимор решава да се самоубие през януари 1991 г. Тя също има преживяване, близко до смъртта. Анджи разкрива шокиращо ярки детайли. След като пред очите ѝ преминават снимки от живота ѝ, тя се озовава в странен вид тъмнина.

Там с нея има други хора, които са посегнали на живота си. Само един от тях я поглежда, след което продължава да се взира напред. След това Анджи е изпратена в сенчесто царство, пълно с други хора, които вървят, бутат се и мърморят. Всички те са толкова обзети от собственото си нещастие, че нямат усещането, че някой друг е там.

Това бе затворът, където държат самоубийците, осъзнава тя. Това място е празно, лишено от емоции, без щастие, без сън, без уединение, без нищо. Фенимор казва, че е била завладяна от чувството на безпомощност и самота, когато е била спасена от Бог и ѝ даден още един шанс.

На какво миришат демоните

Според изследователи от Международната асоциация за изследване на преживявания, близки до смъртта, в повечето случаи хората описват присъствието на същества (не непременно демони), които щипят, ръгат и бодат безмилостно своите жертви.

„Ужасяващите същества са със сиви желатинови придатъци, които ме хващат и драскат с нокти. Звуците от гърленото им стенание и неописуема воня все още остават 41 години по-късно“, разказва университетски професор, претърпяла разкъсване на червата.

Ужасяващи истории от Хелоуин, които са истина

Друга жена, опитала да се самоубие, описва ужасяващите същества като почти хора, плачещи и ридаещи.

Но не всички същества са описвани като злонамерени. Друга жена описва, че е била ескортирана през пуст пейзаж и е видяла други духове, блуждаещи в безкрайна болка. Нейният водач я информирал, че „не му е позволено да им помага”.

Адът – гледките, звуците и чувствата

Британският психолог Марго Грей прекарва началото и средата на 80-те години на миналия век, изучавайки преживяванията, близки до смъртта. Тя открива че хората обичайно преминават през пет етапа – усещане за страх и паника, излизане извън тялото, реене из черна празнота, усещане за зло същество и накрая, влизат в „ада”.

Едно друго проучване, направено през 2013 година, събира свидетелствата на 50 души. Между тях има изненадващи прилики. Хората разказват за липса на контрол над случващото се и отчаяние.

Повечето хора си представят ада, както той е описан от Данте в неговата „Божествена комедия“, където има всякакви демони, огнени изтезания, които искат да накарат грешниците да си платят за лошите неща, които се правили през живота си.

Хората, които са имали преживяване, близко до смъртта, го описват по-скоро като експлозия от потиснати чувства. Пред тях са разкрити всички шансове, които не са използвали, възможностите, които са пропилели, връзките, в които са останали твърде дълго, хората, с които не са останали достатъчно време. Чувствата, които описват, са разкаяние по загубата и непреодолимата агония на осъзнаването. Това според изследователите е и причината толкова много хора да променят коренно живота си след подобно преживяване.

27 дни в ада

След като Матю Ботсфорд е прострелян с куршум в главата, той прекарва 27 дни в кома. Когато се събужда, споделя, че е видял нещо невероятно пред The Christian Post,.

Ботсфорд разказва, че е бил завързан на разпятие, с оковани китки и глезени. Около него било тъмнина, а под него много червено и много горещо. Тогава той започнал да се моли и към него се приближили няколко чифта очи. Те били на демони, които пътували по двойки. Докато той висял, те го мушкали, побутвали, подигравали се, измъчвали и разкъсвали плътта му. След това лавата започнала да тече под него и постепенно ставала все по висока и по-висока, докато не погълнала и изгорила тялото му. След като лавата утихнала и плътта му се възстановила, така че той можел да бъде измъчван отново и отново.

По думите му спасението дошло благодарение на молитвите на жена му. Той почувствал масивна ръка, която го издърпала от ада и му дала втори шанс за да бъде добър човек.

Разкази от първа ръка

Сестра Хосефа Менендес е родена в Испания през 1890 г. и според JHS e била монахиня само четири години преди смъртта си през 1923 г. След като издъхва, са открити личните ѝ дневници, в които били записани множество разкази от първа ръка за задгробния живот. В тях Мендес описва как многократно е била ескортирана до ада, за да може да отправи предупреждение на живите, докато имат възможност, да се покаят.

Тя пише за някои от мъченията, които е претърпяла. В един разказ тя описва как е била бутната в „една от онези огнени кухини и притисната между горящи дъски, а остри пирони и нажежени железа сякаш пронизвали плътта ѝ. „Имах чувството, че се опитват да изтръгнат езика ми, но не можеха, нито един нокът не избяга от ужасяващите мъки. Звуците на объркване и богохулство не спираха нито за миг”, описва тя.

Сестра Хосефа описва в детайли и миризмата, която усеща – смесица от воня на горяща плът, катран и сяра.

Изненадващо тя описва, че на мястото, където е измъчвана, имало много монахини и свещеници, които проклинали обетите си и грешната си природа.

Видението на Света Фаустина Ковалска

Мария Фаустина Ковалска е известна полска католическа монахиня и мистик. Става популярна с привиденията си на Исус Христос, наричат я „Секретар на Божествената милост“. През октомври 1936 година тя е на осемдневно уединение, когато към нея приближава ангел и я ескортира в ада. Връщайки се, тя описва чудовищни картини.

Фаустина казва, че адът е изпълнен както с тъмнина, така и огън, който прониква в душата, без да я унищожава, описва го като „ужасно страдание“. Тя разказва, че наказанието е равно на престъпленията, които хората са извършили през живота си. Всяка душа, осъдена в ада, е измъчвана от ужасна болка и съществуване в задушлива воня, неизвестност, разкаяние, отчаяние и усещането, че болката и агонията в момента ще бъдат завинаги.

Фаустина е категорична „Това, което се разкрива и пише за ада, е само бледа сянка на реалността“.

Невероятни, но истински истории на хора, върнали се към живота

Кейт Ог ражда недоносени своите близнаци. Казват ѝ, че момчето е починало, но тя не позволява на лекарите да го отведат.

„Исках да се срещна с него, да го прегърна и той да ме опознае“, казва жената пред Today.

Лекарите предават детето на Кейт и нейния съпруг. Само след няколко минути в прегръдките на своите родители, бебето започва да мърда. Първоначално лекарите съобщават, че вероятно става въпрос за рефлекс движения. Но бебето Джейми продължава упорито да мърда с ръце и крака. Накрая лекарите признават, че детето е живо и здраво.

През 1981 г. 19-годишната Джийн Хилиард участва в автомобилна катастрофа късно през нощта в провинция Минесота. Колата ѝ се подхлъзва от пътя и блокира. Тя решава да стигне пеша до дома на приятеля си Уоли Нелсън, който живее на около 2 мили от инцидента. Според New York Times Хилиард почти е стигнала до къщата на Нелсън, когато рухнала на земята. Мъжът я намерил едва на следващата сутрин. Нелсън я описва „точно като дълбоко замразено месо“. Мъжът веднага я транспортира до болницата. Хилиард си поема въздух едва два-три пъти в минута, а сърдечният ѝ ритъм е само осем удара за 60 секунди, пише Montreal Gazette.

Лекарите ѝ дават минимален шанс за живот. Въпреки това правят всичко по силите си за да я съживят. Увиват я в нагревателни възглавници и бавно връщат тялото ѝ до нормална температура. Изненадващо момичето се възстановява напълно.

Възкресението на Карлос Камейо пък се случва на възможно най-лошото място. Това се оказва най-лошата аутопсия. Венецуелецът е обявен за мъртъв след ужасяваща автомобилна катастрофа. Събужда се в моргата.

„Събудих се, защото болката беше непоносима“, казва Камейо пред местен вестник. Лекарите тъкмо правят разрез на лицето му, когато установяват, че кърви, нещо което труповете не правят.

78-годишният Уолтър Уилямс от Мисисипи е обявен за мъртъв в дома си, пише Guardian през 2014 г. Тялото му е изпратено в погребален дом. Служителят се кани да го балсамира, когато „мъртвецът“ изведнъж започва да рита в торбата за трупове. Оказва се, че пейсмейкърът на Уилямс спира да работи, след което сам се рестартира.

Феноменът „Лазар“ описва случаи на внезапно завърнали се към живота хора. Описва се като „забавено възстановяване на спонтанното кръвообращение след спиране на реанимационните действия“.

Това преживява Тони Яле, съобщава ABC News. Мъжът е реанимиран цели 45 минути от лекарите. След като медиците прекарват агонизиращо дълго време, опитвайки се да го съживят, те са принудени да го обявят за мъртъв. Медиците са шокирани няколко минути по-късно, когато изведнъж пред очите им той се съживява. Кардиологът забелязва признаци на живот на сърдечния монитор, а само 6 дни по-късно Яле е изписан от болницата.

Опечаленото семейство на 24-годишния кениец Пол Мутора се прибира у дома за да планира погребението му, след като е обявен за мъртъв. Сърцето на мъжа спира, след като решава да се самоубие, изпивайки инсектицид. Служители в моргата са ужасени, когато мъртвецът се събужда пред очите им, малко преди да го балсамират. По-късно става ясно, че веществото, което Пол е погълнал, е забавило сърцето му и така се е озовал в хладилник в моргата, вместо в болнично легло, разказва ВВС.

През 1994 година ортопедичният хирург на име Тони Сикория говори по телефонен автомат, когато е поразен от мълния, съобщава New Yorker. Мъжът описва, че си спомня как първо полита назад, после напред, след което се озовава над собственото си тяло. За щастие, наблизо се оказва медицинска сестра, която незабавно започва да го реанимира. Той е върнат към живота „точно, когато се наслаждавах на най-великото чувство, което съм изпитвал“, казва Сикория. След като има преживяване близко до смъртта Тони променя напълно живота си. Той се научава да свири на пиано и започва да композира свои песни.

Живяла веднъж, погребана два пъти. Това може да се каже за Маргори Маккол. Според ВВС тя е живяла в Северна Ирландия, около 1705 г. Разболяла се и починала. Поне така си мислели всички. След смъртта ѝ семейството ѝ се опитало да свали ценен пръстен от пръста заради притеснение, че той може да стане причина крадци да поругаят гроба ѝ. Пръстът ѝ обаче бил толкова подут, че не успели и Маккол била погребана с бижуто.

Крадци наистина изровили тялото от гроба. Опитали да свалят пръстена, но той така и не излизал от пръста. Единият от осквернителите решил да отреже пръста. От силната болка Маргори Маккол се събужда и издава смразяващ кръвта писък. След като апашите се разбягали от ужас, жената се прибрала у дома. Маргори издъхва наистина няколко години по-късно, а на надгробния ѝ камък е изписано „Маркори Маккол – живяла веднъж, погребана два пъти“.

Невероятна е историята и на Ерика Нигерели, която очаква дете, но в 37-ата седмица от бременността си припада. Откарана е в болницата, но лекарите установяват, че няма пулс. Назначено е спешно цезарово сечение и детето се ражда. Тогава се случва чудо: малко след раждането сърцето на Нигерели започва отново да бие само. Родилката е поставена в медикаментозна кома, а само след 3 седмици тя гушва своето бебе. Жената е диагностицирана с рядко сърдечно заболяване наречено хипертрофична кардиомиопатия.

Чудото Мишел е описано през 1986 година, когато Мишел Фънк, момиченце на две години и половина пада в рекичка. Когато спасителите я откриват, са изминали 66 минути, а телесната ѝ температура е едва 66 градуса по Фаренхайт, което е приблизително 19 градуса по Целзий. Лекарите успяват да я затоплят и не след дълго тя възкръсва без никакви неврологични последици. Лекарите неслучайно я наричат чудо, разказва New York Times.

Зак Дънлап е ранен тежко при катастрофа с АТВ. Откаран е в болницата, където лекарите установяват със скенер, че няма приток на кръв към мозъка му, което означавало само едно: мозъчна смърт. Момчето е поставено на командно дишане и подготвено да бъдат взети органите му и да бъдат дарени.

Докато сестрите се суетят около него, един от братовчедите му вади джобно ножче и го прокарва по стъпалото му, от което тийнейджърът потрепва. За разлика от останалите истории, тази е уникална, тъй като до ден днешен няма медицинско обяснение за възкресението на Дънлап.