„На нас не ни предстоят леки месеци, ние не виждаме светлината в тунела, все още имаме да си походим на тъмно, да се преподредим и да се обърнем към собственото си усещане за последователно, логично, справедливо политическо действие, което очакваме от политическите партии“, това каза в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политическият психолог проф. Антоанета Христова в коментар по темата как оцеляват българите, докато политиците се лутат в парламентарната си безизходица.
Страховете на хората са предимно за това как ще се справят с идните месеци, какво ще се случи с техния дом, с финансовото осигуряване на ежедневието, дали ще успеят да поемат покачващите се цени, даже и да се запази инфлацията, която е в момента. Дали това правителство, което го имаме, служебното, в съчетание с парламента може да гарантира подкрепа на нуждаещите си.
Бизнесът се интересува от други неща – от облекчаване на процедурите, от подкрепа за определени бизнеси, които са в криза в момента. В крайна сметка държавата се намира в много голям стрес. Този стрес беше предизвикан не само от външни, но и от вътрешни фактори, стана ясно от думите на политическия психолог.
„Въпреки че българинът е свикнал да живее в несигурност и в постоянно променяща се обстановка, това дойде вече много. Надеждите на голяма част от обществото беше да се направи правителство, но колкото и да виждам възможните комбинации, това правителство е почти невъзможно. То е някакси неестествено. Може би с най-малко компромиси ще бъде правителството, направено с мандата на най-малката политическа партия, на Стефан Янев, като то бъде подкрепено като правителство на спасението или на отговорността от партиите, които имат опит – БСП, ГЕРБ и ДПС“, каза Христова.
„Тази картина е изключително компромисна, но тъй като компромисът е свързан с моралното усещане защо някой упражнява власт и как ще я упражнява, такова правителство може да съществува много кратко. То може да има конкретни цели и може да подготви вместо служебно правителство, следващите парламентарни избори в някакъв близък срок“ ,допълни политическият психолог.
„Всички политически партии осъзнават тежкия компромис и тежката несъстоятелност, в която се поставиха в резултат на двете години война помежду си“, каза още Христова.
Заявената готовност на ПП и ДБ да направят правителство на малцинството вероятно звучи логически за самите тях, но няма кой да го подкрепи, смята психологът.
„Те (б.р ПП и ДБ) са царе да чертаят червени линии и са поели много тежък път на тежка изолация от всички“, каза Христова
Подадена ръка и конструктивизъм има засега само у ГЕРБ. В тази политическа ситуация доста повече от останалите партията н Борисов печели и си подлага добра основа за следващите парламентарни избори, смята политическият психолог.
Относно вписването на БСП в политическата конфигурация, Христова каза: „Корнелия Нинова е в много сложна вътрешноконфликтна ситуация. Тя рискува, ако не се включи, да изпадне, а ако се включи в подобна коалиция, въпреки че вътре участва ГЕРБ, а тя се е заклела да не участва с него и с ДПС, пак ще загуби. Тогава тя ще участва в управленски формат. Управленските формати винаги са ѝ носили дивидент. Освен това,те са насочили за февруари конгрес. Това означава, че евентуален период, в който ще бъде в управлението и ще се планира излизане в предизборна кампания, а това отново ще ѝ донесе дивидент. Тя ще го използва по възможно нейния си начин и стила ѝ – със социалните политики, с говоренето повече на обещания и на това какво се е свършило, но после, когато се погледне реално какво се е случило, то не такова, но ѝ носи дивидент. Докато другата роля я поставя в позицията на загубил – загубила при сегашните избори, събрала се с партии, които доказаха, че могат да произведат само кризи, че не могат да дават решения. Столът ѝ не е никак стабилен.“
Проф. Христова коментира и случая с „Джемкорп“ и разкритията около други афери, които биха довели до арести на политически лидери на ПП – Кирил Петков и Асен Василев дали няма да са реванш: „От някъде трябва да се започне. Трудно може да се направи асоциация с ареста на Бойко Борисов. Цялата процедура беше незаконна. Справедливостта е два вида: има резултативна справедливост и процедурна справедливост. Едното е да се спазват превилата, а другото – да има справедливо наказание. Случаят с Борисов го слагаме в най-грозните прояви на контрол от власт, т.е на опит да се раздава справедливост не пред съда, а пред политиците, което е най-страшното и напомня на тъмните тоталитарни години.“
„Това че хората не виждат резултати, се съмняват, че може да се реализира каквато и да е справедливост. Понятието корупция е израз на усещането за несправедливост. Малката несправедливост в живота ни ни кара да си мислим, че всичко това е, защото има корупция. Така думата „корупция“ влезе в оръжие на тези, които дойдоха на власт преди една година“, заключи проф. Христова.