18-годишната Жаклин Таракчи е големият победител в тазгодишния сезон на „Гласът на България“, излъчван в ефира на bTV. Талантливото момиче спря дъха на публика и зрители с изпълненията си и заслужено грабна наградата от 50 хиляди лева, както и статуетката „Гласът на България“!
На финалната права Жаки пя в дует с Михаела Филева – двете направиха много емоционално изпълнение на дуета на Марая Кери и Уитни Хюстън „When You Believe“. Във втория етап тя вдигна много високо летвата, залагайки на „Je suis malade“ на Лара Фабиан, с която разтърси всички и за да спре съвсем дъха на зрителите, изпя „Повей, ветре“ на голямата Паша Христова.
Жаклин, която получи рекордна зрителска подкрепа, бе много емоционална, откровена и вълнуваща и в разговора си с нас часове след голямата победа.
– Жаки, честита победа! Беше фантастична, но успя ли да изживееш напълно голямата емоция от победата, докато беше на сцената или беше твърде концентрирана в изпълнението си?
– Между другото е точно така, както го описваш. Абсолютно точно! Бях много концентрирана, исках да изляза и да изпея песните така, както знам, че мога, и се надявах, дай Боже, да мога да изпея всички песни, които си бях подготвила за вечерта. Не ми е било фикс идея да спечеля, просто исках да се представя добре.
Когато излязох на сцената, за да изпълня втората си песен, ми се случи нещо, което изпитвам за първи път на сцената – когато по средата на изпълнението публиката стана на крака, аз се разтреперах, тялото ми не беше реагирало по този начин. Неописуема емоция!
– Какви мисли ти минаваха, докато слушаше изпълненията на останалите финалисти?
– Всички бяха много добра и разбира се, че си мислех, че всеки един от тях може да спечели, даже още на полуфиналния етап. Нещото, което много ми хареса в нашия финал, беше това, че всеки един от нас репрезентираше различен стил музика. Имаше много различаващ се тембър, един с един не си приличаше. Този финал даде на всеки по нещо.
– Направи ми впечатление избора ти на песни, все огромни хитове на големи легенди… Сама ли се спря на тях?
– Моя беше инициативата това да бъдат финалните ми песни, да. Исках наистина да изпълня българска песен и много се радвам, че се съгласиха това да се случи. Трябваше да изпратим списък с песни и всяка една от тях имаше своята тематика. Втората песен трябваше да бъде такава, която означава много за мен.
Наскоро една дама направи в социалните мрежи коментар за мое изпълнение от преди време – написа, че ме е разпознала и й е много любопитно как би звучала тази песен от мен седем години по-късно. Накара ме да се замисля, да си кажа: „Нека видим как ще бъде…“.
– Ти заложи на „Повей, ветре“ на голямата Паша Христова, която е творила във време, много различно и далечно на сегашното. А ти си се родила години, след като тя си е отишла от този свят. Защо се спря на нея?
– Това е една изключителна дама и песните й наистина те карат да чувстваш, да настръхваш. За мен Паша Христова е една прима на българската музика. А факта, че имах възможността да изпълня песен точно от нейния репертоар, наистина означава много за мен.
– Какво следва оттук нататък за теб, Жаки, след тази голяма победа? И мислила ли си в какво ще инвестираш паричната награда?
– Предстои ми, живот и здраве, оттук нататък да издавам свое творчество. Музика, която да излиза пряко от душата ми. Определено ще инвестирам наградата си в музика – не е малка инвестиция, но се отплаща.
Освен това тази награда е на публиката, която ме подкрепя безрезервно и така аз ще мога да им се отблагодаря.
– Малцина се сещат вероятно в този момент, че през 2018-та ти пя в Разград, преди футболната среща Лудогорец – Левски. Как се почувства тогава, пак пред голяма публика?
– Беше много различно преживяване за мен от обикновената сцена, на която пея, но не по-малко вълнуващо и интригуващо артиста в мен. Благодарна съм, че ми беше дадена тази възможност. Беше много приятно.
– Зная, че ти имаш една специална нагласа – един ден твоята музика да лекува души. Откъде идва това желание?
– Музиката е част от моя живот всеки божи ден, независимо дали пея или я слушам. Имаше един период, в който бях предимно консуматор на музиката. Всеки минава през своите трудни периоди и един от тях, както за мен, така и за всички останали хора, беше периода на ковид, когато всички изведнъж се асоциализирахме. Тогава музиката беше моето бягство.
Чрез нея припознавах в думите на различните артисти самата себе си. Осъзнавах, че не съм сама. Музиката ме караше да се чувствам приета, спокойна. Дадох си сметка, че наистина искам някой ден и моята музика да влияе по същия начин, да помага на други души.
– Винаги ли си искала да се занимаваш с музика?
– Като бях малка си бях казала, че някой ден ще бъда принцеса. Малко се попромениха плановете, но пък впоследствие започнаха да ме обличат принцески, аз се почувствах по този начин и може би се е сбъднала тази моя детска мечта.
От малка изкуството е в живота ми. Първата му форма, с която аз бях искрено близка, беше класическия балет. Танцувах години, но с течение на времето открих музиката като един нов свят, който до ден днешен е неразделна част от мен.
В моето семейство, всъщност, никой не се занимава професионално с музика. Всички са любители, но цялата тази подкрепа, която имам от тях, е защото обичат музиката и виждат, че това, което правя, ме прави щастлива.
– Да те върна пак към „Гласът на България“, за да те попитам как се работи с Дара? Успя ли тя да извади от теб най-доброто в точните моменти?
– О, с Дара се работи страхотно. Имаше голяма симбиоза между нас, което много ме зарадва. Тя е страхотна и много умее да надъхва, да изкара наистина най-доброто от теб, така, че да си уверен на сцената.
– В този ред на мисли дали не си си мечтала един ден да направиш дует с Дара или с някой друг популярен наш изпълнител?
– Естествено, да. Дара е една от най-ярките звезди в България и за мен би било чест.
– Какво друго искаш да постигнеш в живота? Имаш ли и амбиции, които не са свързани с музиката?
– Имам, да. Живот и здраве наесен ще следвам „Психология“, защото имам желание да бъда терапевт.
– Прекрасно! Значи ще знаеш как да владееш психиката и шанса да не се заразиш от така наречената „звездна болест“, която обикновено върви редом със славата, е голям?!
– (смее се) абсолютно, да, вярвам, че е точно така. За мен по принцип е абсолютно излишна тази показност, това човек да звездее и самочувствието му да е до небесата. В крайна сметка всички сме хора и изпитваме емоции, породени от различни ситуации. А факта, че това, което правиш в живота си, е публично разпространено, не те прави с нищо по-различен. Всички сме преди всичко хора.
– И все пак човек трябва да притежава определен тип мислене, за да осъзнае всичкото това…
– Да, разбира се. Затова е и много подходяща приказката за стълбата (Христо Смирненски, б.а.), защото ако забравиш откъде си тръгнал, реално няма да знаеш и накъде отиваш.
– Има ли изпълнител от родната или от световната сцена, от когото се вдъхновяваш?
– Много труден въпрос. Може би няма конкретен артист, който да ме вдъхновява до такава степен, колкото го правят младите, супер идейни музиканти. От тях блика творчество, което изключително много ме радва и зарежда. Говоря за всички хора, които работят усърдно, за да постигнат това, което искат. Иначе, ако все пак трябва да назова имена, то това определено ще са Дара, Михаела Филева, Графа, които имам и щастието да познавам.
Интервю на Анелия ПОПОВА
