Времето на Марс се оказва бурно и разнообразно и в района на площадката за кацане на роувъра Пърсивиърънс (или Пърси) в кратера Джезеро.
Марсоходът на НАСА е пълен с какви ли не сензори за времето, наречени най-общо анализатор на динамиката на околната среда на Марс (MEDA), които покриват “шията” и палубата на роувъра; част от тях са и във вътрешността му.
Наскоро учените пуснаха метеорологичния доклад на системата от сензори MEDA за първите 250 марсиански дни SOL от проекта (SOL са Марсиански дни, които са около 40 минути по-дълги от деня на Земята), а данните описват изненадващо динамична атмосфера в близост до повърхността на Червената планета, пише Meteo Balkans, позовавайки се на space.com.
Системата MEDA, проектирана от испански учени, ръководена от Жозе Антонио Родригес-Манфреди от Центъра за астробиология в Мадрид, включва пет сензора с размер на бутони, които рутинно измерват температурата на марсианския въздух на четири различни височини, за да създадат вертикален температурен профил; два сензора за скорост на вятъра и допълнителни сензори за измерване на радиация, прах, влажност и налягане на въздуха.
Обхващащи пролетта на северното полукълбо на Червената планета, резултатите се фокусират върху „повърхностния слой на атмосферата (ASL)“ – долния слой на атмосферата на Марс, който е в контакт с повърхността на планетата.
Измерванията на Пърси показват, че средната температура на въздуха при кратера Джезеро е около минус 67 градуса по Фаренхайт (минус 55 градуса по Целзий), но тази температура може да варира с цели 90 до 110 градуса F (50 до 60 градуса С), особено между деня и нощта. Въздушното налягане също е колебливо, тъй като въглеродният диоксид замръзва на полюсите и после се сублимира в началото на лятната „жега“, създавайки тънък слой атмосфера.
„Налягането и температурата на атмосферата на Марс се колебаят дори в рамките на слънчевия ден на Марс … следвайки ежедневния цикъл на слънцето, те силно се повлияват от количеството прах и наличието на облаци в атмосферата“, казва съавторът на доклада, Агустин Санчес-Лавега, член на Комисията за планетарните науки към Университета на Баския.
Докато дневното слънце затопля повърхността и долните слоеве на атмосферата, започват да се издигат въздушни джобове, които създават лека турбулентност, като именно тя е причината за част от наблюдаваните температурни колебания.
Турбулентността спира вечер, когато слънцето се скрива зад хоризонта и слънчевата топлина намалява, което позволява на въздуха да се успокои, поне за кратко. Тогава Пърси често регистрира нестабилност на повърхностните слоеве на марсианската атмосфера, винаги около 2:00 ч. местно време на Марс.
Метеорологичната система на Пърси MEDA вече потвърди, че това е резултат от топлата повърхност на местния терен, засилена от ветрове, духащи със скорости от 2 до 4 метра в секунда, задвижвани от разликите в температурата на повърхността.
MEDA измерва ежедневния цикъл на вятъра със силни пориви на юг-изток от 82 фута (25 м) в секунда около обяд, по-слаби ветрове от 23 фута (7 м) в секунда следобед, обръщане на посоката му през нощта и никакви ветрове между 4:00 и 6:00 местно време.
Предишните измервания показват как Пърси е регистрирал и прашни вихрушки, преминаващи над роувъра и съпътстващата промяна в налягането на въздуха. „Прашните вихрушки са по-силни в Джезеро, отколкото на други места на Марс, и могат да бъдат много големи, образувайки вихри с диаметър над 100 метра [330 фута]“, казва в Рикардо Хуесо от Комисията за планетарни науки към Университета на Баския. „С MEDA успяхме да характеризираме не само техните общи аспекти [размер и плътност], но и да разгадаем как функционират тези вихри.“
Разбирането на съвременната атмосфера на Марс е важно не само от научно любопитство – данните и изводите могат да повлияят и при мисии на Червената планета.
