Равно поле, прорязано от пътища за коли и обработвано от земеделци. Ненадайно от него „изниква“ каменен колос, който ни връща в друга епоха и във времена, изпълнени с мистика.
Това е Лесичерският стълб, или наричан още „Марков камък“, „Дикилиташ“ или „Стълбо“. Той се издига на близо 14 метра височина (13 м.
и 80 см) и от векове се извисява край днешното село Лесичери. Като сред малкото му посетители се нареждат бележити учени, архиолози, както и самият Борис III, уточнява Glasnews.bg.
„Правени са неколкократни опити той да бъде разрушен през годините с цел увеличаване на площите за обработка на земята, прочистване на нивите от камъни. Тези опити са неуспешни. За още по-голямо съжаление интервенциите, съвременните, върху него продължават. Има подкопаване на основите вследствие на иманярски изкопи, обработка на земята все по-близо до стълба със селскостопански машини“, разказва археологът Калин Чакъров.
Първи за обекта споменава П.Р.Славейков, а по-късно интерес проявяват и чужди изследователи. Феликс Каниц го включва в пътеписа си „Дунавска България и Балканът“. Той му отделя няколко страници, прибавяйки също графика, нарисувана от самия него. От изображението ясно се вижда, че по онова време до Лесичерския стълб се е издигал и друг стълб, макар и много по-нисък.
Каниц има няколко предположения за функцията на сградата. Той допуска, че тя е била акведукт или храм на богинята Диана. По-късно братята Шкорпил също изучават историческия паметник. Според техните проучвания той е част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките. След години се появява тезата, че стълбът е част от мавзолей.
В края на миналия век директорът на Историческия музей във Велико Търново и специалист по антична археология д-р Иван Църов прави разкопки около мястото. Той и неговият екип откриват основите на втория стълб, нарисуван от Феликс Каниц. Учените намират също надпис, който гласи „Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си.“
Изписаните върху камъка думи насочват д-р Църов, че постройката е семеен мавзолей на Квинт Юлий, който е бил видна личност от местната римска власт по онова време. Според него с времето сградата се е превърнала в място за поклонение.
Освен изследователи комплексът се е радвал и на други високопоставени гости. Архивни кадри показват посещението на българския цар Борис III до обелиска. Най-вероятно кадрите са заснети около 21-24 март 1931 година, по време на обиколката на царя из Северна България. Владетелят е заснет пред каменния колос, а до него има негови сподвижници.
Към днешна дата Лесичерският стълб вече има своята първа информационна табела, която показва на пътуващите по пътя за съществуването на този уникален обект.
