Легендата на българския волейбол Пламен Константинов навършва 50 години в днешния 14 юни. По този повод той даде интервю пред колегите от вестник “Тема Спорт”, в което се върна към важните моменти от кариерата си. Преди всичко Константинов коментира шеговито как възприема респектиращата възраст, която навършва.
“Кръгло
. В един момент като че ли много бързо са преминали (б. р. – годините), защото целият ми живот е на колела или на крила. Неусетно. Не съм спирал. От 30 години с малки изключения съм в чужбина”, каза Константинов.
След това бившият волейболист си спомни и за началните стъпки в професионалната игра, като акцентира върху стартовите си трофеи и отличия. По-подробно се спря на първата си титла.
“Беше със Славия, върнах се след един сезон в Италия, в който не можахме да пробием в плейофите. Аз изиграх финалната фаза на първенството в България. Споменът е приятен, защото не бяхме фаворит. Тогава Левски беше голям отбор, до полуфиналната серия с нас нямаха нито една загуба в първенството и ние успяхме да спечелим срещу безспорно по-силен противник, а след това взехме и титлата срещи ЦСКА. Тогава имаше недоволство от другите клубове затова, че ме допускат да играя за Славия. Това беше клубът, държащ правата ми”, допълни Константинов.
Друг важен момент от кариерата си, за който легендата говори бе националният отбор. Той направи интересното изказване, че най-сладкият и най-горчивият момент в кариерата му са дошли в твърде кратко разстояние един от друг.
“Събрани са в 2 дни (б. р. – моментите). Най-горчивият е полуфиналът с Полша. Трябваше да играем финал, така мисля аз. Да не казвам голяма дума, но тогава бяхме единственият отбор, от който Бразилия се притесняваше и губеше. Всеки втори мач. И можеше да им вземем титлата, но за съжаление изпуснахме полуфинала с Полша, него го държахме в ръце. А най-сладкият е мачът за бронза, който спечелихме на следващия ден. Успяхме да изиграем следващия мач след такава загуба и взехме медала. Осмислихме цялостното си представяне на това световно, а като че ли осмислихме и кариерата на този набор с националния отбор. За колективен спорт и за малката ни страна за мен това са близки до нереалните неща. За нивото на България – организационно, кадрово – абсолютно нереално. Това са нереални резултати”, сподели Константинов.
Накрая селекционерът на националния ни отбор заговори и за бъдещето. Разбира се, отново с подчертано шеговит тон. Запитан какво смята да прави през следващите 50 години, след като първите изкара на педала и на голяма газ, той коментира, че не си е правил планове в толкова дълъг план напред.
“Не съм правил чак толкова далечни планове. На този етап близкото бъдеще ми е свързано с волейбола, но е факт, че той няма да е завинаги. Някога могат да се променят нещата и да се върнем в друга посока. Някой ден е възможно да тръгнем в посоката на политиката, която винаги ми е била интересна. Стига да имаш съмишленици и хора с дългосрочна визия. Това е по-трудното в нашите географски ширини. Да направиш нещо дългосрочно, а не което да се види веднага – това е единственото, което работи. И в спорта, и в политиката.”, завърши Константинов.
