Американецът Робърт Алън Монро (1915 г. – 1995 г.) става известен като автор на поредица от книги за странното си преживяване извън тялото, по време на което се среща с влечугоподобни същества.
През 1958 г.
, 43-годишният американски телевизионен инженер Робърт Монро преживява поредица от странни събития. Отначало започва да усеща силна вибрация дълбоко в гърдите си. В един случай това чувство става толкова силно, че той е принуден да легне.
Тогава изведнъж почувства, че се носи „извън тялото си“. До този момент той е много рационално мислещ човек, който вярва в бизнеса и науката, и не вярва в никакви мистериозни преживявания.
Монро веднага се паникьосва, мислейки, че е мъртъв, но силният страх го връща във „физическата му форма“. И това е само началото … Скоро последват отново подобни епизоди, в които той “напуска тялото си” и се носи в безтегловност из стаята.
Притеснен, Монро посещава няколко лекари и психолози, но всеки медицински специалист установява, че е напълно здрав. Възхитен от положителната диагноза, Монро решава да усъвършенства новопридобитите си „извънтелесни умения“.
Скоро той е толкова увлечен от това, че напуска удобната си корпоративна кариера и посвещава живота си на изучаването на съзнанието.
През следващите три десетилетия Робърт Монро внимателно изучава преживяванията извън тялото. Основната му цел е да събере научни данни, доказващи съществуването на алтернативни реалности.
С надеждата да направи междуизмерното “пътуване” по-достъпно, той разработва технология, наречена Hemispheric Synchronization. Тази система, известна още като Hemi-Sync, използва звукови модели, съдържащи бинаурални удари (3D звукови вълни), за да хармонизира лявото и дясното полукълбо на мозъка.
Освен това, по негово искане, някои независими клинични невролози провеждат обширно тестване на доброволци, използвайки тази експериментална техника. За тяхна изненада резултатите са ясно видими при всяко ЕЕГ (електроенцефалограма), което правят.
Работата на Монро е пионер по пътя към осезаемите променени състояния. Институтът Монро е основан през 1974 г. и продължава да работи и до днес. Монро разработва набор от техники за аудио стимулация, предназначени да фокусират вниманието, да облекчат стреса, да подобрят съня и др.
Правителството на САЩ следи отблизо пионерските открития на изследователя и през 1978 г. представители на ЦРУ се свързват с Монро.
Високопоставени служители го канят да се присъедини към строго секретен военен проект. Те искат да използват неговата практика, за да работят върху контрола на ума на войниците по време на военни операции. Това би дало огромно предимство пред „враговете“ им – СССР.
Надявайки се да получи още по-голям авторитет в изучаването на преживявания извън тялото и други паранормални явления, Робърт Монро се съгласява да работи с тях.
Тъй като участниците в експериментите трябва да отворят „портали към други измерения“ по време на сесиите, изследователите уместно наричат тази работа „Отворени портали“ (Open Gates).
Според разсекретени файлове, Програмата е „система за обучение, предназначена да увеличи силата, концентрацията и кохерентността на амплитудата и честотата на мозъчните вълни между лявото и дясното полукълбо, за да промени съзнанието, премествайки го извън физическата сфера, за да избяга от ограниченията на времето и пространството. След това участникът има достъп до различните нива на интуитивно познание, които Вселената може да предложи.”
Откритията, изброени в окончателния анализ на командир Уейн М. Макдонъл, включват подробна информация за естеството на нашата реалност. Изследователите установяват, че живеем в холографска Вселена, а будният живот е проектирана електромагнитна Матрица.
За да влязат в „сферите извън този свят“, участниците, носещи слушалки, седят в изолирана тъмна стая, слушайки различни звукови тонове на определени честоти. Те не се свързват и не общуват помежду си.
След завършване на тяхното „астрално пътуване“, доброволците разказват на персонала какво са преживели.
Според Робърт Монро, субектите често се сблъскват с междуизмерни същности. Влечугоподобните хуманоиди са най-разпространени. Участниците наричат тези свръхестествени същества “алигатори” заради зъбите им и крокодилските муцуни.
Любопитно е, че тогава Монро вече е добре запознат с тези същества. По време на безбройните си експедиции извън тялото той наблюдава подобни гущероподобни същества.
Монро и неговите помощници събират информация за тези мистериозни същества повече от тридесет и пет години.
Ето какво откриват:
1) Тези гнусни гущери контролират и поробват човечеството от хилядолетия.
2) Те съществуват и действат в 4-то измерение и са видими само за онези хора, които могат да виждат извън нашия изключително ограничен спектър от видима светлина.
3) Влечугите се хранят с нашата духовна жизнена сила.
4) Отрицателната и ниска вибрационна енергия е от съществено значение за тяхното оцеляване.
5) Тези паразитни същества виждат Земята като огромна ферма, където събират човешки страх, омраза, безпокойство, гняв и депресия, и се хранят с тях.
6) Техният интелект е равен или надвишава човешкия.
7) Тази неуловима раса се смята за истински и върховен владетел на човечеството.
Робърт Монро прекарва остатъка от дните си в изучаване на преживявания извън тялото. Той умира през 1995 г. През цялото му изследване неговите вярвания никога не се променят и той често предупреждава хората за съществуването на зловещи енергийни хищници около нас.
Революционните експерименти на Проекта „Отворени портали“ продължават през 80-те години и записват стотици успешни „полети до други светове“. Отделни документи за този Проект са оповестени публично през 2003 г., но получават неочаквано малко обществено внимание.
Някои информатори твърдят, че всъщност този експеримент е бил класифициран и под една или друга форма продължава и до днес.
