Явно в Бундестага не се впечатлиха от високото научно звание и управленска практика на новия ни, вече ротационен премиер и забележителната брюкселска кариера на ротационната му вице- и външна министърка, посочи дипломатът Огнян Гърков, по повод резолюцията на германския парламент за РСМ.

А ако някой ден напр. баварци пощуреят да реализират дословно названието на провинцията си „Свободна държава Бавария“ на немски: Freistaat Bayern? Как ли би реагирал мъдро-почтеният Бундестаг?

Има право г-жа Зорница Илиева, „немчугите“ ни забиха нож в гърба!

Бившите ни в 2 войни и настоящи съюзници и партньори, европейски наставници. Прекрасен повод да си избият върху България комплексите на малоценност, който – както и нас, но по-късно – ги е обгърнал на всестранно подчинение от м.

май 1949 г. и договорно-правно като победена страна със секретни споразумения за 150 г. напред.

Като започнем с т.нар. Kanzlerakt (вкл. задължението да съгласуват всяко свое ново правителство и плановете му в 6-7 възлови финансови и външнополитически области), контрол над медиите, националното богатство, десетките военни бази във ФРГ под „съюзническо управление“ с ядрени мини и бомби…, изсмукването на кадърни човешки ресурси…., тоталния контрол. И допуща ФРГ само като водеща икономическа сила в Европа и ЕС, изпълнител в НАТО с измислени дами-министърки на отбраната и в ООН.

Любчо Георгиевски: Резолюцията на Бундестага за РСМ е равна на тази на Коминтерна от 1934г.

Ако се абстрахираме от вековните исторически перипетии и войни около Повардарието и на тема географска област Македония и честата политическа безпринципност и малодушие на родни управляващи клики пред външнополитическия фактор, какво направи нашата дипломация в Германия през последните над 3 десетилетия за изясняване на българските виждания?

Т.е., след погрома й от 1991 г., когато първоначално няколко години българските политици започнаха по-често да се вслушват във външнополитическата експертност и инициативност на българската дипломатическа служба. А наред с актуално текущите България има две вечни теми, независещи от грамотността на политическата камарила – съдбата на гео-областта Македония и спасяването на българските евреи (да не забравяме и циганите през ВСВ).

След като дори до 1989 г. Москва и Източен Берлин ни подозираха в прекалено интензивен политически диалог и добри икономически връзки със Западна Германия – въпреки идеологическата и военно-политическа несъвместимост с НРБ – последваха юнашки посланически и други дипломатически назначения в Бон и Берлин. С 2 изключения, за 5-6 години общо.

До 2017 година, когато на 12 август бе подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, встъпил в сила на 14 февруари 2018 г. 

Преобладаваха назначения на амбициозни случайнички – от Балчик до Пазарджик. Ползващи немски език, но без исторически, външнополитически и други професионални познания, маниери и възпитание.

Назначавани стартово с висши дипломатически рангове.

По познанства, лични връзки, вероятно в резултат на други умения и заслуги. И „ачигьоз“ – пробивност, но само и единствено реализуеми в България! Явно скопската дипломация не само в Берлин съумява да дезинформира „където и когото трябва“.

При това в Берлин се водят само в Политическата служба на посолството ни 4 чиновнички и 1 кавалер на /продоволствени?/ заплати.

С раздуто високи дипломатически рангове! Пък може новата министърка да ги награди ? Вместо да ги отзове – да си джуркат бобеца или да садят домати и „компир“ по месторождение, да дрънкат и мият чиниите в къщи и да чистят с метли, прахосмукачки или с роботчета ?