Варненка реши да сподели какво е преживяла преди ден в КАТ – Варна. Разказът й ще се стори на мнозина познат – защото картината, обрисувана от нея, поразително прилича на доста други институции в държавата ни. От което става тъжно – за нас самите, и за държавата ни…, пише Глас нюз бг.

Ето какво разказа жената:

Първо, навсякъде около сградата има буйна растителност и явно няма кой да я окоси.

Сградите изоставени, неподдържани, като пред събаряне… Припомнете ми, това е Варна, нали? Голям областен град. Толкова много хора минават оттук и стават свидетели на всичко това.

Изкачих стълбите и влязох първо в по-голямата зала. Там почаках на опашка, за да ми кажат, че съм за ниските сгради отстрани.

Излязох, но съм тръгнала в грешната посока към паспортната служба. Там ми казаха да заобиколя от другата страна покрай спирката и от там през каналите да отида до другата зала.

Минах през каналите и стигнах до залата. Там полицай стоеше до машина и теглеше номера. Даде ми 107. След 10 минути пак трябваше да изтегли и ми даде… 106.

Цялата обстановка в залата беше потискаща – мръсно навсякъде, захабено и изпочупено. През стъклата зад служителите видях стари книжа с пожълтели листи, натрупани в картонени папки, няма такава гледка… И това е – пак повтарям, в големия областен град Варна.

А как ли е в по-малките градчета? И кой има интерес да се посрещат и обслужват хора така. Много е европейско, само дето никъде не може да се види по Европа.

И тъжно, и срамно. Докога?