61% от пълнолетните българи одобряват факта на сформиране на редовно правителство у нас. Този процент дава представа за степента на обществените очаквания към работата на един редовен кабинет. Това показва изследването на „Екзакта Рисърч Груп“, което е национално представително и е проведено в периода от 12 до 20 юни. По домовете им са интервюирани 1040 пълнолетни българи в 71 населени места на страната.
1. Обществените оценки за сформирането на редовно правителство на страната.
61% от пълнолетните българи одобряват факта на сформиране на редовно правителство у нас. Този процент дава представа за степента на обществените очаквания към работата на един редовен кабинет.
По-често одобряват сформирането на редовен кабинет жени, хора на възраст под 60 години и жители на населените места извън столицата. 87% от избирателите на ГЕРБ-СДС и 94% от тези на ПП-ДБ имат положително отношение към сформирането на редовен кабинет. На другия полюс – силно скептични са симпатизантите на БСП и на Възраждане.
Съвсем различни са обществените преценки за принципа, около който се сформира настоящото редовно правителство. 35% от българите одобряват ротационния принцип на управление, но по-голямата част – 65% не го одобряват.
59% от избирателите на ГЕРБ-СДС и 69% от тези на ПП-ДБ подкрепят ротационния принцип.
Единствено сред избирателите на коалициите, участващи в управлението, положителните оценки за ротационния принцип са повече от отрицателните.
Все още скептиците към партнирането между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са повече от очакващите добро сработване между двете коалиции. За тези обществени нагласи допринасят и политиците от двете коалиции, които произвеждат перманентни напрежения и ги преекспонират по всевъзможни начини.
На основата на горните данни може да се заключи, че българите категорично приветстват сформирането на редовен кабинет, но имат сериозни резерви както към ротационния принцип на управление на страната, така и към партньорството между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Политиците по-скоро работят за засилване на обществените съмнения и подценяват възможността да извлекат ползи от принципната и висока обществена подкрепа за съществуването на редовен кабинет.
Рано е да се дават каквито и да е оценки за работата на новосформирания редовен кабинет и на неговите министри. Подобни данни към днешна дата биха били некоректни и с нюанси на внушения.
Разбира се, важно е да се оценят стартовите нагласи към двете водещи лица на управлението – Николай Денков и Мария Габриел.
Най-общите първи впечатления на хората показват, че премиерът акад. Николай Денков и вицепремиерът Мария Габриел стартират екипната си работа със съизмерими дялове публично одобрение – от порядъка на по 27%.
Мария Габриел е одобрявана от 76% от избирателите на ГЕРБ и от близо 40% от избирателите на ПП-ДБ.
Премиерът Денков е одобряван от 85% от избирателите на ПП-ДБ и от близо 30% от тези на ГЕРБ-СДС. Над средното одобрение към Министър-председателя регистрираме сред висшисти, сред столичани и сред хора на възраст между 40 и 60 години.
2. Електоралните нагласи на българите към 20 юни 2023г.
Ако ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ са днес, за коя партия/коалиция бихте гласували?
(ДАННИТЕ СА ПРЕИЗЧИСЛЕНИ НА БАЗА ГЛАСУВАЩИ ИЗБИРАТЕЛИ)
Два месеца след парламентарните избори регистрираме известно свиване на електората на ГЕРБ-СДС и малко по-голямо на този на ПП-ДБ. Освен на отдръпване на избиратели, това се дължи и на обстоятелството, че не се намираме в предизборна ситуация. Електоралните тенденции занапред ще зависят от приноса на двете коалиции към управлението на страната. Засега ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не добавят електорални бонуси от формулата на управление, която възприеха.
Мобилизирани остават електоратите на ДПС, на БСП и на Възраждане.
Не регистрираме желание за по-масово участие в следващ вот. Надежда за по-висока електорална активност дават предстоящите през есента местни избори. Резултатите от тях неизменно ще повлияят и на бъдещата електорална тежест на партиите.
Паспорт на изследването
Изследването на Екзакта Рисърч Груп е национално представително и е проведено в периода от 12 до 20 юни. По домовете им са интервюирани 1040 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-вите дялове е /- 3%. Изсле
