„Има живот в правителството, защото интересите са споделени. Бойко Борисов има интерес да остане неприкосновен по-дълго. Асен Василев има интерес да развие своята финансова философия, на която държи. Архитектът на тази сглобка – Христо Иванов, има интерес от съдебна реформа.
Тоест, техните интереси се синхронизират. Но това не означава, че кабинетът не може да падне утре. Виждали сме далеч по-стабилни неща да се срутват далеч по-бързо. На прибежки и с караници могат да оцеляват. Караниците са важни, за да запазят идентичността си“.
Това каза пред БНР социологът и политически анализатор Първан Симеонов.
И допълни, че правителството не може да прави голям замах, защото липсва ясно мнозинство, а в такива моменти властта се договаря:
„Това е шанс за решения. Мнозинство на едни или други щеше да даде привиден комфорт да правят резки движения, а такива българското общество не иска. Ние сме балансирано общество, далече от крайностите. На такова общество отива управление, в което има и двете съставки – и много бурни реформатори, и скептични балкански консерватори„.
Симеонов посочи, че има ниша, която БСП може да заеме, след като между „Възраждане“ и всички останали се отваря дупка.
„Правителството потегля в много атлантическа посока, „Възраждане“ тегли в обратната. И за балансирания българин се отваря ниша за нов проект. Не знам дали БСП може да заеме тази ниша… „Възраждане“ остава Опозицията.
Слонът в стаята, който всички се правят, че не виждат, е техният референдум. Ако се правят, че не виждат този референдум, това ще предизвика поредни политически бонуси за „Възраждане“ и симпатия към подписите на половин милион българи, които някой се прави, че не вижда. Големият проблем на демократичните сили в България е, че леко са ужасени от резултата на демокрацията, за която се застъпваха„.
Според анализатора ДПС – като представител на етническа група, има своята блокираща квота във всяко едно решение и видим интерес в съдебната система, затова Движението няма как да бъде заобиколено.
По думите му зараждащата се генерална опозиция на западния мейнстрийм разказ е притеснителна.
„Начинът не е да лепиш табелка с надпис „Тези настроения не са добре дошли“, защото те са тук. Начинът е да им измислиш смислена конкуренция, смислени и умерени идеи. Започва да се заражда генерална опозиция на всичко и на всички. Вместо да изолираме тези хора, трябва да им говорим“.