На днешната дата преди 24 години окончателно е съборен мавзолеят на Георги Димитров – бивш председател на Министерския съвет и генерален секретар на ЦК на Българската работническа партия (комунисти). Един от символите на тоталитарния режим в България бе разрушен след седем дни борба със здравата конструкция на сградата, съобщава БТА на 27 август 1999 година.
Операцията по събарянето започва на 21 август, като след първите три взрива масивната сграда само се накланя, но не рухва. На петия ден са предприети локални взривявания на покривната конструкция.
Разрушаването е довършено с булдозери и хидравлични чукове, информира агенцията тогава.
Мавзолеят е построен за рекордния срок от шест дни. Изграждането му започва на 3 юли 1949 г., ден след смъртта на Георги Димитров. В сградата е поставено балсамираното тяло на комунистическия лидер и мавзолеят е част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 година. След демократичните промени в страната, на 18 юли 1990 г. тленните останки на Георги Димитров са изнесени от мавзолея и са кремирани.
Общественият дебат за съдбата на сградата започва още след решението за кремацията, е видно от архивите на БТА от 90-те години на миналия век. Дискусията се води и на страниците на българския печат. Сред идеите е сградата да се модернизира и да бъде превърната в голям атракционен център „Ниагара“ с ресторант и нощен клуб.
През 1992 г. общинарите гласуват събарянето на мавзолея, се посочва в хронология на събитията във връзка с разрушаването на сградата. На 18 март 1993 г. агенцията съобщава, че Столичната голяма община е решила до 1 май същата година да бъдат демонтирани скулптурните фигури и барелефи от Паметника на Съветската армия и до 30 юни – бившият мавзолей. През 1995 г. от Парламентарната група на Демократичната левица внасят предложение бившият мавзолей да се превърне в мемориал на българската воинска слава, срещу което се противопоставят от Съюза на репресираните.
На 9 август 1999 г. със заповед на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се разпорежда мавзолеят да бъде премахнат. Заповедта е подписана от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, който е упълномощен от министър Евгений Бакърджиев да го замества, защото е в отпуск.
Първите действия по демонтирането на сградата започват на 21 август, около два месеца преди местните избори, насрочени за 16 октомври 1999 година. Първият взрив се оказва недостатъчен за събарянето на мавзолея.
Висшият съвет на БСП оценява провалилия се опит да бъде взривена сградата на бившия мавзолей като „възможно най-красноречива илюстрация както на цялата порочност на самия замисъл, така и на управленското безсилие, което стои зад него“, пише в информация на БТА от 21 август. От БСП окачествяват като „предизборен фойерверк“ опита да бъде взривен мавзолеят.
Освен обществен отзвук, няколкото неуспешни опита за взривяване на мавзолея в София са отразени и в чуждестранните медии. В статия под заглавие „Мавзолей на комунистически лидер се съпротивлява на опитите да бъде вдигнат във въздуха“ „Гардиън“ съобщава за несполучливите два опита в събота на властите в София да разрушат мавзолея на Георги Димитров, пише БТА на 23 август 1999 година.
В същия ден агенцията цитира и публикация във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ под заглавие „Мавзолеят на Димитров не ще да се срине“.
На 26 август берлинският в. „Тат“ коментира: „В това, че с едно натискане на копчето и с 300 кг динамит не можеш да се освободиш от комунистическото си минало, трябваше да се убеди българското правителство. Четири опита да бъде взривен мавзолеят на бившия български комунистически министър-председател Георги Димитров отидоха на вятъра. Детонациите само разклатиха масивната грамада от мрамор и бял камък, но не успяха да я съборят“.
Първоначално е обявено, че събарянето на мавзолея ще струва 30-40 хиляди нови лева, но след това се оказва, че операцията се оскъпява. Трите частни фирми, участвали във взривяването на сградата, са отказали пари, става ясно на 27 декември 1999 година. Трябваше да им платим 15 хиляди лева, но фирмите отказаха, съобщава на пресконференция областният управител инж. Васил Маринчев.
Тихомир Пенов/БТА, архив
Eто какво още пише БТА за операцията по събарянето на мавзолея на Георги Димитров през 1999 г.:
София, 21 август 1999 г. 300 килограма амонит се оказаха недостатъчни да сложат край на 50-годишното съществуване на бившия мавзолей на Георги Димитров. Сградата бе взривена в 14:37 часа днес, но остана цяла.
След взривяването се вдигна червеникава пушилка, паднаха няколко колони и масивната постройка „клекна“ на една страна в посока на военното министерство.
Акцията бе наблюдавана от официални лица, сред които премиерът Иван Костов и вицепремиерът Евгений Бакърджиев от покривната тераса на „Московска“ 5 и от няколко десетки граждани на ъгъла на бившия партиен дом.
***
София, 21 август 1999 г./БТА/: Незадействаните 7 детонатора в основата на мавзолея от страната на БНБ бяха взривени повторно в 16:50 часа. Това действие е за обезопасяване на по-нататъшните работи, обясниха от щаба на вицепремиера Бакърджиев.
Повече взривявания няма да има, започва механично разчистване, каза пред БТА по телефона г-жа Полина Михайлова, ръководител на пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
***
София, 22 август 1999 г. /БТА/: Две трети от стените на погребалната камера в бившия мавзолей на Георги Димитров са разрушени, останалата част от камерата държи конструкцията. Това каза пред журналисти днес заместник-социалният министър Теодор Дечев, който отговаря за безопасността при разрушаването на мавзолея.
Сградата е строена като противоатомно убежище и това е бил основният проблем при разрушаването, обясни Дечев.
В момента се обмислят няколко варианта за доразрушаване на мавзолея – бутане с булдозери, частични взривове и дърпане със стоманени въжета, каза по телефона пред БТА Дечев. Сутринта бутането е пробвано и задната част на мавзолея е хлътнала с около 50 сантиметра.
***
София, 22 август 1999 г./БТА/: Мавзолеят не рухна и след трети взрив точно в 19:30 ч. тази вечер.
Вдигна се червеникава пушилка и след като тя се разсея гледката бе същата за стотината наблюдатели откъм западната част на площад „Александър Батенберг“, които реагираха с ръкопляскания, викове, смях и дюдюкане.
За разлика от първите два взрива вчера, третият опит не бе предизвестен. От около два часа мобифоните на отговорниците за връзка с медиите не отговаряха и репортери безуспешно се опитваха да получат потвърждение на плъзналия слух.
***
София, 23 август 1999 г. /БТА/: Да се взривява или разрушава механично покривната конструкция на мавзолея обсъждаха днес експертите. Задачата е трудна, защото покривът е със сложна конструкция и представлява гредоскара, съобщи пред журналисти заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Теодор Дечев. Всяка от подпокривните греди е от стоманобетон със сечение 60-70 см.
При разрушаването се оказало, че конструкцията на постройката се състои от външна и вътрешна черупка, изляти от стоманобетон с дебелина 40-50 см, 12-сантиметров пласт бетон, 50-сантиметров тухлен зид и вграден 9-сантиметров термоизолационен слой от корк.
Мавзолеят не е построен за шест дни, смята г-н Дечев. Според него саркофагът първоначално е бил иззидан от тухла и покрит със зебло. През 50-те години е бил построен в сегашния му вид, а през 1978 г. е бил допълнително реконструиран и усилван, каза той.
***
София, 23 август 1999 г./БТА/: Вероятно повече от предвидените 40 000 нови лева ще струва разрушаването на мавзолея и разчистването на мястото, каза днес Ваня Зегова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Парите могат да бъдат набавени от дарения, каза г-жа Зегова, но не съобщи колко точно досега са събрани. Имало обаче много дарители.
***
София, 25 август 1999 г./БТА/ Точно в 21:00 – след няколкочасова подготовка, бяха предприети локални взривявания на покривната плоча на бившия мавзолей.
Целта е да се отслабят конзолните връзки на покрива със стените на погребалната камера, обясни по-рано зам.-социалният министър Теодор Дечев, член на междуведомствената група по разрушаването на мавзолея.
След разсейването на дима се видя, че покривът на сградата леко е слегнал и някои от подпорните конзоли са паднали, съобщи репортер на БТА от наблюдателния пункт за медиите, който тази вечер бе на ул. „Московска“ 5.
***
София, 27 август 1999 г. /БТА/: Тази вечер завърши окончателното разчистване на руините, останали от бившия мавзолей на Георги Димитров.
Арматурните железа, които булдозери и фадроми не можаха да разкъсат, бяха разрязани с оксижен и натоварени на самосвали „Крас“. С хидравлични чукове бяха разбити гранитните бордюри, опасвали мавзолея откъм страната на градската градина. Остана само част от стената с вградения в нея трафопост.
Сега на мястото на мавзолея има заравнена площадка и откъм източната страна на площад „Батенберг“ се отваря просторна гледка към Ларгото, бившия партиен дом и ЦУМ.
