Тази история започва през лятото на 1945 г., когато верният боен другар на Хитлер, Робърт Лей, който е държан като военен престъпник в Нюрнберг, съобщава, че бедствие заплашва Южна Германия, пише Труд бг.
Той казва на американците, че в един от подземните бункери с кодово име Z3, където до последните дни на войната продължава разработването на свръхсекретни нацистки оръжия, точно преди капитулацията на Германия, поради саботаж от военнопленници, контейнери съдържащи много опасно вещество са разхерметизирани.
Ако не влязат в бункера и не поправят теча, една трета от населението на страната ще умре.
Американците са разтревожени. През годините на войната нацистите започват активна подземна дейност, като изграждат повече от 130 подземни фабрики.
Очевидно е, че Лей, който заема видни позиции и отговаря не само за Трудовия фронт, но и за организирането на принудителния труд за военнопленници и други чуждестранни работници, наистина знае много за тайните разработки на фашистите.
Бункерът Z3 се намира във Ваймар и според американците, там нацистите разработват нови двигатели за самолети. За да направят гориво, те използват неизвестни досега вещества и огромни количества живак.
Фалшива информация
Няма начин американците да позволят на самия Лей да слезе в бункера; той играе важна роля в Нюрнбергския процес – нацистът е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Американците не искат да рискуват виден затворник, така че под прикритието на изпълнение на съюзнически споразумения, канят съветски специалисти да участват в ликвидирането на аварията.
1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!
Те не споменават за истинското състояние на нещата; съветското командване получава дезинформация за разработването от нацистите на двигатели за подводници задвижвани от водороден прекис.
Разбира се, ръководството на СССР се интересува от новия продукт. Въпреки победата, Съветският съюз все още изостава в редица научноизследователските области.
Още през 1941 г. нацистите за първи път изстрелват подводна ракета от подводница U-511. В СССР дори 4 години по-късно могат само да мечтаят за това.
Съветското ръководство се интересува от нацистките разработки и затова СССР решава да участва в изследването на бункера Z3. Като изпълнител изпращат във Ваймар самоук химик, старши лейтенант Николай Жиров.
Николай Жиров е истински запален по науката. Поради смъртта на баща си той не успява да получи висше образование, но вече на 25-годишна възраст публикува първите си научни статии за синтеза на фосфора.
Той има благороден произход, който е много неподходящ за СССР, завършва гимназия и самостоятелно учи химия. Преди войната завършва Киевското командно-щабно училище за артилеристи, след това се пенсионира, но работи в Московския научноизследователски институт.
Когато е извикан в Лубянка, Жиров е убеден, че ще му бъде предложено да работи с нацистките архиви, тъй като отлично знае немски.
Но получава удостоверение за специални правомощия от Държавния комитет по отбрана на СССР, взема подписка за неразгласяване и е изпратен във Ваймар. 42-годишният учен се връща от там съвсем различен човек.
Неизлечимо болен
Във Ваймар Робърт Лей лично посочва скрития вход на бункера, след което специалисти в химически защитни костюми разчистват развалините.
Но нито американците, нито британците се решават да слязат. И тогава Николай Жиров го прави. Но нито защитният костюм, нито противогазът, които благоразумно слага, му помагат.
След като химикът изпълнява задачата и излиза на повърхността, той се чувства зле. Жиров веднага е откаран в болница. Диагнозата му е вирусна инфекция на централната нервна система. В болницата той бълнува за Атлантида и рецитира откъси от Платон.
В болничното легло, Жиров намира нов смисъл на живота си – търсенето на древна цивилизация.
Ученият е сигурен: нацистите са намерили източник на древни знания, което означава, че в СССР трябва да се открие отдел, подобен на нацистката изследователска организация Аненербе, и да се разбере откъде нацистите черпят нови знания за откритията си.
Жиров е изписан от болницата като инвалид от I група, но ученият не пада духом – той се затрупва с учебници по геология, география и история и започва да търси Атлантида.
Въпреки факта, че през 1948 г. е удостоен със степента доктор на химическите науки „за неговия труд“, дейността му не предизвиква ентусиазъм сред властите.
Химикът непрекъснато изпраща статии до списания във Франция и Великобритания, кореспондира с чуждестранни колеги и затова е под наблюдение от КГБ.
Към втората половина на 50-те години на миналия век Жиров е сигурен: Атлантида съществува и трябва да заема един от разделите на биогеографията на кватернерния период – геоложки период от време, който продължава и до днес.
През 1957 г. е завършен неговият труд „Атлантида“, където авторът изследва атлантската цивилизация като период от формирането на човечеството и доказва, че Атлантида наистина е съществувала в Атлантическия океан, но в резултат на катастрофа се е потопила в бездната.
Жиров е сигурен: знанието на тази цивилизация е намерено и използвано от нацистите, които са десетилетия напред.
Неизлечимо болният химик се надява СССР да оцени труда му, но това не се случва. Когато Николай Жиров умира през 1970 г., целият му архив е конфискуван и класифициран.
Дали това е направено защото ръководството на СССР се опитва да скрие нещо, може би никога няма да разберем. Материалите за бункера Z3 също остават класифицирани.
