Един откровен разговор с Веселин Маринов за новия албум, предстоящите три концерта, за майката, която му е дала всичко, новите наследници в лицето на внуците и други интересни подробности.

Този месец е изключително натоварен за певеца и неговия оркестър. Още тази вечер, на 13-и, започват премиерните концерти в Севлиево, на 14-и в Трявна, на 15-и и 16-и в Троян, на 17-и в Тетевен и на 18-и в Червен бряг. А в края на месеца, на 28, 29 и 30 ноември са големите концерти в зала 1 на НДК.

– Скоро отбелязахме светлата дата 1 ноември. Вярвам, че за много хора вие сте един от съвременните будители. 

– Деликатно е да го казвам за себе си, но имах много поздрави от различни хора, дори бях и при Гала, защото тя ме чувства като такъв. Изобщо беше много хубав ден.

– Доколкото виждам, сте в добро здраве, но вие как се чувствате?

– Чувствам се добре, както винаги, когато ми предстои нещо голямо. А те се събраха и няколко неща наведнъж – 30-ият албум, но най-вече големите концерти в края на месеца. Почти на умиране съм от напрежение, но не се оплаквам, защото целите си ги поставям аз в този живот

Но е много отговорно, с огромно количество хора, които участват. Репетициите започнаха още от 1 ноември.

– Разкажете по-подробно какво да очакваме.

– Официално 30-ият албум “Лесен за обичане” излезе на 1 ноември. Малко закъсня спрямо очакванията, понеже съм разглезил почитателите ми, защото повече от 2 години пауза не съм правил. Дори през 2003 и 2009 г. съм издавал по два албума. А сега, поради Ковид, много други ангажименти и липсата на средства този се забави. Но така или иначе албумът излиза след 3 години, което е можело да бъде и по-рано. 

За мен това е най-хубавият албум. 

Всеки път го констатирам като последната любов, може би защото съм го изстрадал малко повече или защото в момента съм ангажиран с него и всяка една песен е премислена, дошла със своята причина. С това си обяснявам, че е много хубав поне в моите очи, които малко или много са субективни. 

– Може би всяко нещо, което става бавно, се получава по-хубаво.

– Не бих казал, че стана бавно. Албума го записах за няколко месеца, просто не съм имал възможност преди това да го направя. Той си дойде със събрани песни през тези 3 години, с готов материал. Но няма къде да го разпространяваме. Реално вече няма музикални магазини в България. Тиражите се изместиха в интернет, а самият албум като такъв е една заявка на изпълнителя, че е жив, че има нови идеи, че продължава своя път и че създава музика. Не е като например албума “Горчиво вино” през 1995 г., който беше продаден в 1 млн. тираж. Сега се броят харесванията в YouTube, песента трябва да има видеоклип. Така вече се измести видът на достигане на един продукт до хората. Гледам по своя си начин да се вписвам в тези тенденции.

– Почти не се продават албуми, има ли печалба от тях? 

– Продават се албуми, но тиражите са толкова минимализирани спрямо предишните години, че не може вече да се говори за печалба. 

Албумът е една заявка, че ти си тук и те има

– Вече имате над 40 г. на сцена, 30 албума и много концерти.

– 40 г. на сцена и изобщо творчество станаха през 2021 г., точно в силата на Ковид. Тогава не успях да направя юбилейни концерти, затова ги направих миналата година –  60 грандиозни концерта с оркестър. А тази пролет ги довършихме, защото имаше още градове. И сега ще станат 42 г. на 2 декември, когато беше първият ми концерт през 1981 г. Ако всичко е наред, с тези три концерта ще станат точно 30 в зала 1 на НДК. Вървят добре продажбите, почти всичко е продадено.

– Три поредни дни – 28, 29 и 30 ноември! Как издържате, откъде намирате тази енергия?

– Миналата година имахме два концерта и билетите се продадоха за месец. Поканиха ме от ръководството на НДК, за да ме попитат дали можем да направим трета дата, защото телефоните им прегрели от звънене, хората питали, имало опашки. Опитахме се, но залата беше заета от други изпълнители

. Това ме наведе на мисълта да опитам с три концерта. А как издържам? Ами, когато сме на турне, то е същото. Дали ще бъде в Любимец или във Варна, репертоарът е един и същ. И ги правя по 4 дни – понеделник, вторник, сряда и четвъртък, след това една седмица почивам и отново 4 дни. Те вървят в маршрут, за да има по-малко разходи. А ето сега дори имаме предпремиерни 6 концерта един след друг – от днес, 13-и, до 18 ноември. Започваме в Севлиево, после Трявна, два концерта в Троян, Тетевен и Червен бряг. 

Трудно ми е, когато започвам. 

В началото гласът ми се чувства по-потиснат, но завърти ли се един път, после не е страшно

Проблемът в София е, че отговорността е много голяма. Там се завъртат огромни средства, с телевизия се заснема (бел. ред. – концертът ще бъде излъчен на Нова година от Нова ТВ), журналисти идват и единствено психическия момент го има да не прегоря. Наистина е предизвикателство – три концерта в София е голяма отговорност.

Нищо, че не е “Арена София”, но вместимостта е същата. Имал съм концерт там, 35 г. на сцена, беше неповторимо. Но си има други проблеми, които карат артистите, направили веднъж концерт там, да се въздържат от повторен. Причините са няколко, една от тях са малкото паркоместа. Друга съществена причина е озвучаването.

За мен е много важно хората да се чувстват добре, да има симбиоза между нас, като едно щракване – ти и аз заедно. Като застанеш на сцената, онези, които са в дълбочината, са на 300-400 м от теб, има отклонение на звука. Ако няма допълнителни екрани, те не могат да видят какво става на сцената. Отделно, че там няма сцена, а трябва да се изгради. Влагат се огромни средства. Линейки, пожарни…, но най-вече звукът и отношението са ми важни. В зала 1 на НДК и на 2-ри балкон да си на последното място, пак се вижда всичко прекрасно и се чувстваш като част от всичко това, което се нарича Концерт на Веселин Маринов

Освен всичко друго, спонсори не се намират, всичко бях вложил в концерта в “Арена София” и няколко дни преди това като ме връхлетяха едни мисли – ами ако нещо ми стане на гласа, ами ако стъпя накриво, ами ако стане траур, ами ако стане буря… няма връщане. Но не мога да ви обясня какво беше чувството, когато мина, нещо неописуемо, красиво, голямо…

– За мен е странно, че артист като вас не може да намери спонсори.

– Ами може би видът на музиката, която изповядвам, не е привлекателна за тях. В момента пари дават големите мобилни оператори. А те са насочени към младежите, там, където са рапърите, по-модерните стилове.

– Като казахме младежи, вие вече сте дядо. Какво е чувството?

– Това е чувство, което всеки един от нас ще изпита или е изпитал тогава, когато му се случи, когато тези същества дойдат в живота ти. Дотогава само чувах приятели, виждах как се променят – от хора, които са студени, с по-корави сърца, едно малко същество ги прави по-добри. Така и моите внуци, когато дойдоха в живота ми, се отвори едно място в сърцето ми, което дотогава сякаш е било запечатано, с любов, която е различна

Не е онази към майката или жената, към приятеля, а друго чувство, което някак си е свързано с това, че пътеката продължава. Гордостта, че има път напред, заради който си е струвало всичко. Когато децата се родиха, в деня на изписването, имах чувството, че Господ беше влязъл в техните усмивки. Толкова невинност, толкова чистота. Бях се зарекъл, че ще имам много време за тях, но и това успях да излъжа. Както към всички хора от моя близък кръг, все не ми стига времето. Старая се максимално да ги виждам, но винаги е по-малко от останалите баби и дядовци. 

– Макар и по-рядко, предполагам винаги ви се радват, като се виждате?

– О, да. Много хубаво си прекарваме. Понякога се налага да тръгвам, но си открадвам още час време. Имаме си наши игри. Вече са на 3 г. и 5 м., разбират всичко, много е хубаво с тях. Веско е много чувствителен, усещам го, че много хубаво пее. “Мила моя мамо” я пее без един фалшив тон.

– Може би ще имате наследник?

– Не говорим за това, той ще намери своя път в живота си. Всичко вижда, прави му впечатление, докато Цвети е по-спокойна. Но в негово лице виждам много неща, които аз имах

Например това, че той обича кисело мляко и маслини, както и аз много обичам. (Смее се.) Много е злояд, но дадеш ли му кисело мляко – винаги го яде. 

– Помагате ли в гледането им понякога, да могат мама и татко да си починат малко?

– Постоянно! Но аз не съм основният гледач (смее се). Много често, когато родителите им отидат някъде, моята първа съпруга, която е баба на децата, поема основния удар. А аз помагам колкото мога. Стоя при тях, пазарувам, но не е постоянно, докато тя е 24 часа. Наскоро я съкратиха от работа и тези деца се превърнаха в смисъла на живота й.

Те тръгнаха на детска градина, но както всички казваха – сега ще изграждат имунитет, и 3-4 дни са здрави, 2-3 седмици болни. И тъй като са две, постоянно си прехвърлят вирусите. Много по-трудно е с две деца едновременно, отколкото едно. Да не говорим, когато белите са на всеки ъгъл. И двамата са майстори на тази работа. 

– Намирате ли време и за вашата майка? Тя вижда ли правнуците си?

– Само тя ми остана. Сега е в дом за възрастни хора, където ходя всяка седмица, и се моля, дай Боже да е още дълги години жива. Дала ми е всичко, което имам в живота си. 

Много трудно преживявам нейната старост

Дъщеря ми води децата няколко пъти при нея. А аз пък я заведох при тях вкъщи, в София. Майка ми е на много, много години, трябва да бъде обгрижвана, иначе нямаше да я заведа в такъв дом, но постоянно пита за децата.

– Напролет отново ще ви гледаме в “Като две капки вода”, нали? С Рачков вече сте в добри взаимоотношения?

– Да, имам договор, ще бъда жури в “Капките”. А с Рачков, какво значи в добри отношения? Имам професионални взаимоотношения.

– Тези пререкания истински ли бяха или в рамките на шоуто?

– Вие как смятате?

– Според мен бяха в рамките на шоуто, но имаше и доза истина от ваша страна.

– Точно така беше. 

– В редакционната ни поща често има писма и въпроси за вас. Имате много почитатели сред нашите верни читатели. Какво ще пожелаете на тях и на екипа на вестника с 20-годишна история “Над 55”?

– Идват хубави светли празници. Пожелавам на вас и на всички ваши читатели да са здрави, децата им да са добре, за да могат да живеят спокойно. Внуците да ги радват и да ги посещават често. Да имат време за разходки и за приятелите си. Но всичко това без здраве няма да е. 

Щрихи към биографията

♦ Веселин Маринов е р  оден е в Полски Тръмбеш на 4 август 1961 г., в семейството на Стефан и Йорданка Маринови. Има брат, който е 6 години по-голям от него. Веселин Маринов се занимава с музика от седми клас, когато става барабанист на ученическа група. По-късно става вокалист и композитор на групата. Първия си самостоятелен концерт изнася в Софийската опера. През 1983 г. завършва Естрадния отдел на Консерваторията в класа на Петър Димитров. През 2020 г. пише автобиографичната си книга “От любов”. Има спечелени множество награди в областта на музиката. Вече 42 г. е на сцена с издадени 30 албума, като последният е записан и на USB флаш памет.

♦ През 1983 г. среща първата си жена – Мария, през 1988 г. се ражда дъщеря им Йоана. Бракът му с Мария трае 20 години. През 2009 г. сключва църковен брак с втората си жена – Цветанка, но през 2011 г. се разделят. На 14 юни 2020 г. става дядо на близнаците Веселин и Цветелина. 

Цветелина ТОТЕВА