Стоящите Баба са представители на свещена индиустка секта, които са дали обет никога да не сядат или лягат и да останат прави до края на живота си. Те са на крак денонощно – хранят се, къпят се, молят се, пеят и работят прави.

Дори спят изправени, подпрени на специални ремъци, които ги придържат да не паднат докато спят, но въпреки това тежестта на тялото пада изцяло върху краката им.

Някои полагат клетвата да останат прави в съвсем ранна възраст, почувствали призвание, което в другите религии подтиква хората да станат монаси или равини.

Други пък са възрастни мъже, отрекли всичко светско, чиято единствена цел е да посрещнат спокойно смъртта.

Сред тях има и заможни бизнесмени, захвърлили желанието си за власт и пари в търсене на духовно пречистване или вид предсмъртно покаяние. Има и престъпници, крадци, убийци, бивши военни или просто хора, които чрез физическата жертва търсят опрощение на греховете си.

Стоящите Баба са описани изкючително живописно в бестселъра „Шантарам“ (2003) на Грегъри Дейвид Робъртс:

„През първите пет-десет години от това непрекъснато стоене прави краката им започват да се подуват. Кръвта едва се движи по изтощените им вени, мускулите им заякват. Нозете им стават огромни и издути, с характерна форма, покрити с лилави варикозни вени.

Пръстите им стърчат от месестите стъпала като на слон. В следващите години краката им постепенно и все повече изтъняват. Накрая остават само костите, покрити с тънка като боя кожа, и изсъхнали вени, тънки като термити. Болката е безкрайна и ужасна.

Шипове и копия от агония пронизват стъпалата им при всяка стъпка. Изтормозени, измъчени, стоящите Баба никога не застават на едно място.

Постоянно пристъпват от крак на крак в лек, олюляващ се танц, който хипнотизира всеки, който го е видял, също както ръцете на свирача, изплитащ на флейтата си звуци за своите кобри.“

В храмовете, които приютяват Стоящите Баба, има обособени помещения за продажба и пушене на хашиш – това е техният начин да събират средства, с които да се издържат. Самите Баба пушат хашиш почти денонощно, защото опиатът ги държи в унес и облекчава физическата болка от стоенето. Доказано е, че слабото оросяване на крайниците може да доведе до трайна инвалидност.

Следвашия път, когато не можете да намерите свободно място в метрото или стоите на дълга опашка в магазина, не се ядосвайте. Просто си спомнете за Стоящите Баба.