Тази година, както и останалите сезони, официално зимата ще започне по-късно поради това, че 2024 г. е високосна. За сравнение, догодина астрономическата зима ще настъпи на 21 декември в 11:20 ч. – с почти 18 часа по-рано.

Това разясни в ефира на NOVA Пенчо Маркишки, физик от Института по астрономия с НАО при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Астрономическата зима ще започне на 22 декември в 05:27 ч. Тогава е зимното слънцестоене. Този ден ще бъде най-късият в годината, траещ само 9 часа и 3 минути за София, подчерта физикът.

Маркишки е автор на изданието „Гид на любителя астроном“ на Катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на СУ, което се издава вече традиционно.

Той припомни, че последният за годината метеорен поток е Урсиди, който е активен от 17 до 26 декември. Максимумът му за 2023 г. е на 23 декември около 06:00 часа българско време. Тогава ще могат да се наброят около 10 средно бързи метеора за час.

В нощта на 22 срещу 23 декември Луната ще залезе в 04:09 часа за София с 84% осветен диск и няма да затруднява наблюденията по време на самия максимум. На 23 декември Слънцето ще изгрее в 07:54 часа за София, а визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 06:45 часа.

Родителското тяло на потока Урсиди е кометата 8P/Tuttle (Тътл) с орбитален период 13,6 години. За последен път тя премина през перихелия си на 27 август 2021 г., т.е. сравнително скоро, поради което може да се очаква повишена метеорна активност, четем в изданието на Катедра „Астрономия“.