Известната журналистка Лияна Панделиева е била приета по спешност в болница. За тази неприятна случка съобщи самата тя чрез пост в личния й фесйбук профил.

Лияна Панделиева

Тя поясни, че е прекарала утрото на Бъдни вечер в спешното отделение на Окръжна болница в София с такава кашлица, че се е гърчела върху леглото.

Докато е лежала е станала свидетел на абсурден случай с ранен мъж, както и на „звуци малко като от филм на ужасите“, но не само това.

Ето какво сподели Панделиева за неприятната ситуация, в която се е озовала:

„Здрави, силни и спокойни да са всички лекари от спешните кабинети! Те са невероятно грижовни, търпеливи и душевно устойчиви хора, които с посвещение се грижат за пациентите. 

Утрото на Бъдни вечер започнах в спешното отделение на Окръжна болница с такава кашлица, че се гърчех върху леглото. Млад лекар ме преслуша, изпрати ме за рентгенова снимка, взеха ми кръв, сложиха ми абокат, включиха препарат, който да намали спазъма и да започна да дишам нормално. 

През това време пристигаха нови и нови хора. Най-абсурден бе случаят на възрастен мъж с разбито лице и наранена ръка, но ходеше сам – скочил от влака, докато той спирал. Видял познатия, който го чакал и да не ходи по перона, направо „слязъл“ при него. 

На леглото срещу мен докараха много възрастна жена с болки в корема. За минути около нея се събра сума народ, изтеглиха завесата и зад нея започнаха да се чуват звуци малко като от филм на ужасите, но гласовете бяха толкова успокояващи и сигурни. 

Някой караше жената да преглъща отново и отново, друг глас я успокояваше, че се справя страхотно. Включиха я на монитор, система, обещаха, че бързо ще й олекне и отвориха завесата. След няколко минути край нея мина млада русокоса сестра с опашка до кръста. Застана до жената, хвана ръката й: „Как си, бабче, олекна ли вече?“ „Аааа? Какво, че не чувам!“ 

Почти на спринт в отделението влиза семейство цигани с малко момченце на ръце. За няколко минути ги изпращат накъдето трябва. На леглото до мен ляга мъж със сърдечен проблем – бил с вроден проблем, но за първи път му се случва такова излизане от ритъм. Започват бързи действия за кардиограми, правят някакви магии да го върнат в ритъм. На петата минута е пристигнала кардиоложката. 

През цялото време в залата ехтят пронизителните сигнали на мониторите, възрастните хора се провикват за нещо и не чуват какво им отговарят, сестри, лекари тичат напред назад. Моят лекар се спира до мен: „Успявате ли да поемете дъх? Потърпете да излязат кръвните – нямате пневмония, не се тревожете.“

Накрая той ми изписва хапчета срещу кашлица. Леко скептична съм, щото на моята разтърсваща кашлица едни хапченца… 

Влизам в аптеката, подавам рецептата и аптекарката се ухилва до ушите: „Някой кадърен човек Ви е изписал тези хапчета! След час вече няма да кашляте!“ 

И, о, чудо – ами спрях да кашлям, сякаш някой отряза кашлицата с ножица. 

Точно на празници първо избягваме на всяка цена да сме пациенти и второ: когато не сме пациенти, не се сещаме за онези, които са на смяна именно в празничния ден. И като гледах тези мили, грижовни, невероятно търпеливи и отдадени хора се сетих колко злостни са хората у нас именно към медиците. 

На Бъдни утрин в спешното бяхме нещо като елитна подборка от елегантно болни – всички трезви, в съзнание и без телесни „излияния“ 

В новогодишната нощ по традиция ще бъдат атакувани от препили, пребити, с взривени пръсти, преяли, а също и агресивни пациенти. И това ще са същите лекари и сестри, които все така ще понесат наплива. 

Живи и здрави да сте, спешни медици, които сте винаги там, а ние го установяваме, когато настъпи неотложна нужда от помощ. 

П.П. Между другото, пред Окръжна болница си имаме хеликоптерна площадка от десетина години и там отдавна кацат хеликоптери“.