„Велико кръвопролитие с велико войнство, голямо зло, скръб и болезн между царствата, народите и голям гняв между хората и неплодородна година, злополуки и метежи на източните църкви и на църковниците, и на целия човешки род много и различни скърби (кахъри) “, са само част от предсказанията за 2024 г. според „Вечен календар“ от 1860 г., съобщава „Фокус“.

За книгата „Вечен календар“, за предсказанията в нея, направени  преди 164 години, които представляват интерес и до днес, разказва д-р Сашка Бизеранова, етнограф в Регионалния исторически музей  (РИМ)-Видин.

С инв. № ВдМЕ 3239 в отдел „Етнография“ при Регионален исторически музей – Видин е заведен един особено ценен експонат, предизвикващ голям интерес – „Вечен календар“, издаден в Букурещ през 1860 г. , с помощта на видински учители,  търговци и занаятчии, когато още в българските земи няма книгопечатане. В него кръгът на Слънцето означава броя на циклите. Те са 28. Първото число на месеца съответства на датата 14 по новия стил.

Броенето в България от 1916 г. е по Григорианския календар, допълва Бизеранова. 

Вече две поредни години се публикуват извадки от този вечен календар и много хора се обръщат към музея с питания и подсещат, че би било добре и сега да стане достояние за по-широк кръг читатели какво е предсказано преди 164 години за новата 2024 г., споделя Бизеранова.

Най-любопитната част от книгата „Вечен календар“ е тази с предсказанията по години. Те са направени на база подреждането на планетите спрямо Слънцето и връзката им със зодиакалните знаци, уточнява Бизеранова. Всеки един цикъл от предсказания е от 28 години, след което има повтаряемост, допълва етнографът.

В книгата предсказанията са до края на 20-и век по години, след което започва новият повтаряем цикъл от 28 години, като се запазва структурата на гадаене и предсказание по положението на планетите и на зодиакалните знаци. И така според запазения Вечен календар „властващата планета в тази година е Слънцето със зодията на везните, в жилището на Венера“.

За съжаление прогнозите за предстоящата 2024 година (смята се по стария календар – от 14 януари) не са много добри. Това се отнася за времето, плодородието и политическата обстановка в световен мащаб, разчита прогнозата етнографът.

Тъй като културната ценност в музея има друго предназначение и е обект на научно изследване, тук само ще задоволим любопитството на онези, които биха искали да знаят какво е записано в календара. За верността или неверността на прогнозите, музейните служители не се наемаме да даваме оценки и коментари, категорична е д-р Сашка Бизеранова. Тя допълва, че текстът на предсказанието за 2024 г. е адаптиран към съвременния правопис, като в скоби, с обособен шрифт, са направени две малки пояснения.

Предсказанието за 2024 г. във Вечния календар е:

„Властващата планета в тази година е Слънцето със зодията на везните, в жилището на Венера. Затова се показва годината твърде неплодоносна на жито, масло, грозде, коприна – не ще да са изобилни, и овощията ще се повредят съвсем.

Началото на зимата ще е много студено. Пролетта до юни ще е много студено, после меко, а най-после – много топло и безводно: ще произведе и вреда по говедата, а есента – с много слани. Тая година насажденията на лозята ще са благополучни, и ще се явят много скакалци. При това се предсказват много войнства (дженкове), запустения, много пожари, несъгласия, злополуки и метежи на източните църкви и на църковниците и на целия човешки род много и различни скърби (кахъри).

Това доказва съединението на Сатурн с Юпитер, сиреч съединението със Сатурн ознаменува вражда и злоба между князете, въпреки тях в техните места ще следват и велики промени, а бъдещето на Франция подлежи на владението на Юпитер, затова освен всички други държави и провинции много зло, лош край ще да претърпи.

Положението на Марс в първия небесен знак, значи велико кръвопролитие, при насочването на Луната в Сатурн, смърт на един голям господар. И най-после устрашава (заплашва) с велико войнство, ще бъде голямо зло, скръб и болезн (болка, недоверие) между царствата, народите и голям гняв между хората.“

На практика книгата „Вечен календар“ освен с предсказанията си, представлява хронологично една енциклопедия, която е особено ценна с информацията, която носи за света и България.

Притежанието й е било въпрос на чест, показвало е определен социален статус и просперитет на собственика й, допълва д-р Сашка Бизеранова и уточнява, че голямата й ценност се състои в това, че в нея етнографи и историци намират информация за хората и бита им във Видинския край.

На страниците на книгата се откриват имената на спомоществователите, които са предоставили средства, за да се издаде книгата и да я притежават. Те са основно от градове в Северна България, по малко от Южна.

Общо във Видинско са попаднали 74 книги, но имената на хората са значително по-малко. Причината е, че някои от тях са купили по две и три книги, като срещу името е отбелязана и бройката придобити екземпляри – в повечето случаи за наследниците им.

Отличава се един спомоществовател – търговец, който е закупил 5 книги от „Вечен календар“. От имената, записани като спомоществователи, етнографите са получили пълна картина на съществуващия през 1860 г. видински еснаф.

В него са преобладавали куюмджиите – златари, търговци, които са търгували основно с румънския град Брашов и са наричани брашовяни. Сред спомоществователите се откриват и имената  на учители –възрожденци, и единствената жена, поръчала книгата – учителката Татияна, допълва Бизеранова.