Само допреди десетилетие, името Пейо беше символ на радостта. Пощальонът от култовото предаване „Имаш поща“ се появяваше в къщите на хората, за да събере разделени семейства, да намери изгубени роднини и да им подари вяра в новото начало, пише Стандарт.

Днес Пейо символизира ужасна смърт, психически тормоз, почернени деца. Безскрупулно удушеният мъж в елитния столичен квартал от две жени, решили на живот и смърт да се доберат до елита на нацията, не само потресе цяла България.

Убийството хвърли поредната зловеща сянка върху новите лица на Промяната, извади скелети от дипломатическия гардероб на нацията, бръкна още по-дълбоко в кървящата рана на домашното насилие, обезсърчи младите да се връщат у нас. И най-вече – засили дълбокото усещане, че обществото ни се е сбогувало с морала.

Седмица, след като се опитваме да се отърсим от шока как милионите на една от емблематичните финансови фигури на прехода, който приключи живота си като лихвар –  Стоян Александров, не стигнаха на наследника му, та той хладнокръвно уби длъжник и се опита нелегално да го кремира, днес сме изправени пред нов кошмар от уродливата женска амбиция за влизане в каймака на обществото, която отне по брутален начин живота на един млад човек, върнал се в България да търси мечтата за успешна работа и семейно щастие.

 

Колкото и обнадеждаващо да тече животът на Пейо Пеев, обратът настъпва преди около 6 години.

Дотогава той е един от светлите примери на Немската гимназия, който завършва в Германия авиоинженерство, започва работа към European Aeronautic Defence and Space Company и се включва в екипа по вибрационната оптимизация на двигателите за Airbus.

Колкото и да е успешен, тъгува за България. Когато се завръща, получава работа в клон на Dassault Systems в София.

После се отдава на семейния бизнес в Чирпан, но успоредно с това развива свой старт-ъп за мебели в Пловдив.
Приятелите го описват като 

космополит, интелигентен, широко скроен, много спокоен

Не ламти за пари, иска да се занимава с неща, които създава и харесва. А повече от всичко мечтае да има истинско семейство. 

Така съдбата го среща с Габриела Славова. Тя е млада, със солидно образование, владее няколко езика, но бъдещето й е изцяло в ръцете на амбициозната майка. Красимира Тодорова е дипломат с 30-годишна кариера – пробивна, властолюбива, прикрита.

Добрала се до консулството в Банкок и решила да всяка цена да го оглави. Дори с цената на съсипването на кариерата и прогонването на консула.

В резултат на цялата интрига, консулството беше закрито, а Камен Величков едва сега започва да получава достъп по медиите, за да разказва как е съсипала семейството му и какви доноси срещу него е писала.

Получава справедливост 10 години по-късно след окончателното решение на съда. Мина през ада, но поне остана жив. 

За разлика от Пейо, който застана на пътя на мечтаната съдба на Красимира за любимата й дъщеря. Майката бленува да види Габриела в заможно семейство, а не до „прост техник“.

Затова и когато дъщеря й забременява от Пейо, думата брак се изключва от речника им. Красимира и Габриела сами отглеждат детето, а Пейо попада в епицентъра на прищевките им. Те решават кога ще го пуснат вкъщи и кога ще го карат да спи в колата, за да се моли за среща с детето си. 

Приятелите му твърдят, че бил прекалено добър, даже алтруист. Може би просто не е искал да погледне истината, посвоему е обичал Габриела и е давал мило и драго да общува с дъщеря си.

Политическата промяна в България окриля двете жени, че е дошло време за богатия им улов. Майката започва да организира куп запознанства на Габриела, която пък акцентира на факта, че е възпитаник на Харвардските курсове в Софийския университет, водени от Кирил Петков.

Затова и не е изненада, че се появява в Бургас като номер 12 в листата на „Продължаваме промяната“ и бе шумно представяна като експерт, млад и перспективен кадър. Останалите кандидат-депутати от Бургас обаче така и не се сработват с нея. Твърдят, че не била общителна, но за сметка на това отлично умеела да създава напрежение и 

постоянно всявала раздор в редиците на новосформираната партия

Не става депутат, но получава място в дирекция в общината в Бургас.

По това време изгрява и нов кандидат за жених – Велико Минков, запознал се с Габриела още на Харвардските курсове. Започнали връзка по-късно. Като успешен IT специалист, за кратко той стана депутат от Русенската листа на ПП, но се твърди, че непрекъснати раздори с Ник Събев, са истинската причина бързо да се откаже от мястото си. 

Изпадането му от политическия терен не му дава големи шансове пред тъщата. И двете с Габриела решават да постъпят с него по познатия начин. Изолират го, когато става ясно, че ще се появи ново бебе.

Адвокатката на Тодорова твърди, че Велико настоявал Габриела да направи аборт, когато е била в напреднала бременност, но ексдепутатът оспорва това. Каквато и да е истината, двете жени са били напълно наясно, че Велико не е добродушният Пейо и трябва да са внимателни. 

Затова тихомълком се преместват в София, а Габриела започва да мисли за кариера в Министерството на спорта. Двете решават да включат в новата си игра Пейо. За да вижда дъщеря си, му поставят ултиматум – фиктивен брак с Габриела и припознаване на бащинството на бебето. Твърди се, че родителите му са били против, но той е бил непреклонен. 

След раждането, Пейо и Велико се срещат. Какво и как са си казали, тепърва ще става ясно. Фактите обаче сочат, че и двамата подават искове за припознаване на бащинството, всеки за своето дете. До този момент срещу името на момиченцето стои празна графата за име на бащата, а Пейо е записан само като баща на бебето.

Облаците върху Габриела и майка й се сгъстяват след случка около Нова година, когато Минков успява да види детето си на коледно парти. Габриела започва

да пише заплашителни мейли към Минков и да се държи странно мило с Пейо

по думите на адвокатите и на двамата. Така се стига до първия инцидент, разказан тези дни от бащата на Пейо. 

Докато тъщата не го пускала при малките, Габриела го помолила за среща, а като влязла в колата му, подала две бурканчета с горещ шоколад притеснена, че е изстинал в студа. Когато се прибирал към къщи, плувал в облаци, а на следващия ден не успял да дойде на себе си.

Баща му е убеден, че е било опит да бъде отровен или да го хванат за наркотици и да му отнемат родителските права. Направеният тест обаче не доказва това.  

Точно преди седмица настъпва фаталния ден за Пейо. Получава обаждане да отиде при Габриела, а баща му решава да го придружи.

Какъвто и да е бил разговорът, той приключва в колата пред блока на ул. „Елемаг“ , в столичния квартал „Изгрев“, където Габриела сяда на седалката до него, а тъщата отзад. Къде е в този момент Орлин Пеев не е ясно, но камерите впоследствие разкриват как в автомобила започва борба.

На съдебното заседание за мярката за неотклонение стават ясни и подробностите – тъщата се опитва да го удуши, а Габриела го дърпа към седалката. Когато всичко приключва, тъщата сяда отпред и отпрашват към Витоша.

Стигат почти до Алеко, където било любимо място на Пейо в хобито му на фотограф. Опитват се да запалят колата, но студът и дизелът им провалят плановете. Кои са останалите двама мъже – помагачи, още не е съвсем ясно. 

Както твърди един от най-добрите ни криминалисти – случаят е ясен, но е смайващо как двете жени сами са се справили с Пейо. Докато зловещите подробности изскачат ден след ден, момиченцето и бебето са преместени при родителите на Пейо, Външно уволни „маститата“ дипломатка, Промяната и бургаската община изтриха името на Габриела от сайтовете си, а тя продължава да ридае пред медиите, че са й отнели децата. 

Докато изскачат зловещите подробности, изникват и въпроси:
* Ако Пейо беше убиецът, щеше ли да си стои необезпокояван вкъщи, вместо в ареста?
* Красимира Тодорова ли е цветът на дипломацията, олицетворявала образа на България в Тайланд?
* Как така Габриела е сред лицата на Промяната?
* Къде са институциите, които можеха да предотвратят шантажа, тормоза, убийството? 

Отговорите няма да ни харесат. Защото няма справедливост, а невинни са само двете деца, чието детство вече е съсипано.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ