Николай Дренчев, който бе изключен от парламентарната група на „Възраждане“ проговори за скандала. Той написа обширен пост в социалните мрежи.

Костадинов хукна по пътя на Сталин! Истинските патриоти няма да му простят

Припомняме, че както писа в четвъртък групата на „Възраждане“ в Столичния общински съвет (СОС) се разпадна. До това се стигна непосредствено след избора на председател на Столичния парламент – Цветомир Петров от ПП-ДБ-СС.

На следващия ден – в петък стана ясно, че трима депутати от „Възраждане“ са изключени – Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев, който бе и заместник-председател на партията.

Причината е, че те са предложили в листите на партията за местните избори да влязат и четиримата отцепници, които подкрепиха кандидата за председател на СОС на ПП-ДБ-СС Цветомир Петров.

В скандала бе забъркана и съпругата на Дренчев – Красимира Дренчева, която обяви в личния си фейсбук профил, че лидерът на партията Костадин Костадинов я е изхвърлил от формацията без обяснения. 

Ето какво написа Дренчев в личния си фейсбук профил по повод развоя на събитията:

Да бъдат обяснени вчерашните успехи на групата на Възраждане в СОС с „били ги били купили“ е крайно примитивно и малоумно.

Моята оценка е следната: общинските съветници се справиха блестящо в системата „всеки срещу всеки“, в схватка с далеч по-силни и опитни противници. Накрая се оказа, че нашите представители са получили по-голяма тежест в СОС от тази, която избирателите са ни доверили на изборите. Разбира се, нашето разширение е за сметка на нечие свиване, а ощетените обвиняват всички други във всичко друго, но не и себе си.

Обяснението „взели са едни пари“ е малоумно – ние в СОС сме придобили влияние, тоест – би трябвало да сме дали пари, а не да сме получили. По тази логика обяснението би трябвало да бъде „Възраждане купиха ППДБ“, но – за съжаление – не е варно.

Истината е, че (част от) нашите общински съветници успешно маневрираха между тежки воденични камъни и когато достигнаха призовото място – получиха хули, вместо овации.

Причината да бъдат охулени? Получили са влияние в СОС! Не е ли това чудесно, не са ли ни изпратили избирателите ни точно за това?

В парламента избирателите също ни изпратиха за да постигнем поне нещо от нашата програма. Ние не постигаме нищо, но имаме оправдание – „управляващите не ни дават“.

Не трябва ли и опозицията от парламента вместо да хленчи, настойчиво да търси начин как да свърши поне част от това, което са ни възложили избирателите? Дали с това, че зададох последния въпрос на глас, не си заслужих куршума в гърба ?