Сред скривалището с блестящи златни съкровища от бронзовата епоха на Иберийския полуостров чифт корозирали предмети може би са най-ценните от всички.
Изследователите са установили, че една матова гривна и една ръждясала куха полусфера, украсена със злато, са изковани не от метал от земята, а с желязо от метеорити, паднали от небето, съобщи Science alert.
Откритието, ръководено от вече пенсионирания ръководител на отдела за консервация в Националния археологически музей на Испания Салвадор Ровира-Ллоренс, предполага, че технологията и техниките за обработка на метали са били много по-напреднали, отколкото сме си мислили, в Иберия преди повече от 3000 години.
Съкровището от Вилена, както е известена находката от 66 предимно златни предмета, е открито преди повече от 60 години през 1963 г.
на територията на днешен Аликанте в Испания и оттогава се смята за един от най-важните примери за златарство от бронзовата епоха на Иберийския полуостров и в цяла Европа.
Определянето на възрастта на колекцията обаче е донякъде трудно, благодарение на два предмета: малка куха полусфера, за която се смята, че е част от скиптър или дръжка на меч, и една гривна, наподобяваща торк. И двете имат това, което археолозите описват като „железен“ външен вид – т.е. изглежда, че са изработени от желязо.
1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!
На Иберийския полуостров желязната епоха, когато претопеното земно желязо започва да замества бронза, започва едва около 850 г. пр. Хр. Проблемът е, че златните материали са датирани между 1500 и 1200 г. пр. Хр. Така че установяването на мястото на артефактите, изглеждащи като железни, в контекста на съкровището от Вилена е загадка, съобщава БГНЕС.
Но желязната руда от земната кора не е единственият източник на желязо. По света има редица железни артефакти от преди желязната епоха, които са изковани от материал от метеорити. Може би най-известен е кинжалът от метеоритно желязо на фараона Тутанкамон, но има и други оръжия от бронзовата епоха, изработени от този материал, и те са били много високо ценени.
Има начин да се направи разлика: желязото от метеоритите има много по-високо съдържание на никел от желязото, изкопано от земната повърхност. Затова изследователите получават разрешение от Общинския археологически музей във Вилена, където се съхранява колекцията, да тестват внимателно двата артефакта и да определят колко никел съдържат.
Те внимателно взели проби от двата артефакта и подложили материала на масспектрометрия, за да определят състава им. Въпреки високата степен на корозия, която променя елементния състав на артефакта, резултатите категорично сочат, че и полусферата, и гривната са изработени от метеоритно желязо.
Така се решава дилемата как двата артефакта се съчетават с останалата част от колекцията: те са изработени през един и същи период, датиращ от около 1400-1200 г. пр.н.е.
Тъй като предметите са силно корозирали, резултатите не са категорични. Но има по-нови, неинвазивни техники, които могат да бъдат приложени към предметите, за да се получи по-подробен набор от данни, които биха помогнали за затвърждаване на констатациите, казва екипът./