Нона Йотова стана част от магията на „Денсинг старс“ и изненада с присъствието си на сцената на танцувалното шоу в ефира на bTV. Актрисата и певица, която отпадна след последния лайф, всъщност излезе голям победител, защото предизвика истинска вълна от подкрепа за отрицателно време след това в социалните мрежи.
И на сцената, а и в живота си Нона е от хората, които ще се раздадат на пълните си 100%, но без да прекрачат принципите и етиката си. Потвържденията за това при нея са не едно или две, но най-голямото идва с откровения тон в този разговор!
Нона Йотова със сигурност ще ви накара да се замислите за много неща, независимо дали можете да танцувате!
– Нона, изненада ли те поканата да участваш точно в „Денсинг старс“, как реагира първоначално?
– Много се зарадвах, защото много харесвам предаването, много обичам и да танцувам.
Първото, с което започнах да се занимавам преди години, беше класически балет, после и модерен балет. Освен това в постановките, в които играя, в повечето и танцувам. Изобщо танците са ми голяма любов!
Разбира се, трябваше и вкъщи да видя как ще погледнат на тази покана. Мъжът ми отначало не беше много съгласен, но после каза, че все пак ще бъда с професионалист. Опасенията му бяха да не би започнат да ми се подиграват. Но шоуто принципно е позитивно по характер. Имах и късмет, че точно в този момент тъкмо приключвах с премиерата на едно представление – и имах свободен период, защото иначе е много трудно, когато трябва да съвместяваш, става нещо страшно. Приех с голямо удоволствие!
– Преоткри ли нещо неподозирано в себе си покрай шоуто, репетициите, цялостната атмосфера?
– Доказах си за пореден път, че аз съм човек, който много обича да работи. Колкото и да ми е било натоварено, да съм имала от това физическо натоварване някакви болки и умора, всеки ден отивах със страшно голяма радост на репетиции, които продължаваха, примерно от 13 до 17 часа. Това преживяване ме върна малко в едни години, които се занимавах много повече с танци.
Но голямото откритие за мен бяха стандартните и латино танците, до които никога не се бях докосвала. Много са различни от всичко останало, което съм танцувала. Нашите професионалисти са започнали да се занимават с това от деца. Само който не е пробвал, не знае за какво става дума.
– Има ли разочарование в теб след отпадането от „Денсинг старс“?
– Не, защото аз по принцип не обичам състезанията, но този формат го приемам като вид състезание със самата себе си. Това да преодолееш, да се научиш да влизаш в този ритъм, да бъдеш готов, да се представиш добре, да не разочароваш партньора, което е трудно, защото действително те са много, много по-напред от всички нас, които не сме се докосвали до тази материя.
Няма как да имам разочарование от отпадането на този етап. Естествено, че ми се искаше да продължи малко по-дълго, така и си мислех, че ще бъде, но в крайна сметка неведоми са пътищата на съдбата. Каквото, такова.
– Но пък няма начин да не те е изненадала реакцията в социалните мрежи на фенове и зрители след отпадането ти, за които това е било крайно несправедливо на този етап?
– О, да, но не само те. Още по време на самото шоу, когато обявиха, че ние сме двойката, която отпада, всички останали участници дойдоха при нас, дойде и журито, прегръщаха ме, поздравяваха ме, съжаляваха. Защото ние вече бяхме успели да изградим едни много приятни и приятелски отношения и много се вълнувахме един за друг, за това кой как се представя.
И даже, когато участвахме с Даниел на другия ден в сутрешния блок на bTV, случайно се засякохме с Франциска и Томаш, които много ни се зарадваха. Казаха, че много съжаляват, че точно аз съм отпаднала, защото много са харесвали това, което правя на сцената. Казаха ми също:
„Моля те, недей да преставаш да танцуваш!“.
– Те обаче, можеха да ви дадат по-високи оценки и общия сбор накрая да ви дръпне от предпоследното място?!
– Не, напротив, оценките им са правилни. Аз не искам да коментирам оценките на другите хора, но това, което дадоха на нас, беше правилно. От притеснение да не закъснявам в някои моменти, тъй като куикстепа принципно е бърз танц, аз избързвах (усмихва се). По време на репетициите беше чудесно, а после се появи и адреналина, напрежението, и всичко се променя.
Смешното в случая е, че когато например в актьорската професия имаш момент на слабост, търсиш очите на партньора си, а в стандартните танци има едни такива закони, че главата на жената обикновено стои вляво, абсолютно задължително е. На репетициите даже Даниел ми се караше, казваше „Не, не ме гледай!“, защото аз от време на време търсех погледа му (смее се). Но съм много щастлива от общуването си с него, той е прекрасен.
– На практика излиза, че си печеливша, а не губеща!
– О, абсолютно. Даже преди да започнем интервюто, си говорих с Виолета Марковска, която преди години също участваше в „Денсинг старс“ и се представиха брилянтно с Наско Месечков. Ходех с нея много често именно заради нас, тъй като сме приятелки, въпреки че имаме голяма разлика в годините. Впоследствие станах и кума на нейната сватба.
После, когато и Дарин Ангелов, с когото играя в театъра, участва също в шоуто, също ходех да го подкрепям. Много се вълнувах! Пак ще кажа – много, много харесвам предаването. Този формат за мен е може би най-хубавия е. Красив е, скъп – всеки, който влезе в самото студио, и види само начина на снимане, колко камери са на терен, с каква техника се работи, наистина е впечатляващо. Много е хубаво, че се завърна и дано да го има още дълго!
– Не те питах – здрава ли си след шоуто или имаш някакви контузии?
– Имам няколко даже (смее се). Първото е болка при свивката на коляното, която се появи и при почти всички останали участници. Другото е, че имах едно лошо падане по време на една от репетициите.
Тогава с Даниел репетирахме в едно мраморно фоайе, в което имаше стол, за който впоследствие разбрахме, че е бил счупен. Аз обаче, се качих на него в процеса на тренировка и, разбира се, той се досчупи, а аз паднах на мрамора. Първите дни нищо ми нямаше, но вече усещам болка в ребрата. Няма какво да направя, просто ще чакам да ми мине.
– Наскоро твоят мъж Богомил Бонев изненада всички със забавен пост в социалните мрежи, в който признава, че е говорил с човек от журито да те скъса, за да не се налага да си променяте плановете…
– (смее се) да, това си беше абсолютна шега. На Нова година се засякохме с Илиана Раева и той използва случая да й каже: „Да я скъсаш!“ (смее се).
– Добре, ами сега? Какво казва сега, след като е минало всичко?
– Беше много щастлив, много горд с мен! Имаше много голям възторг, даже дойде на втория лайф, за да ме гледа на живо. Всъщност, всичките му притеснения отпаднаха още в самото начало, когато му разказах как вървят нещата.
Той, обяснимо, се притесняваше от целия този хейт в социалните мрежи, който обикновено идва към тези, които са пред очите на хората по една или друга причина. А аз години наред съм имала тези причини и върху мен се е изливал какъв ли не хейт – и заради него, и заради това, че съм се занимавала с политика, по най-различни причини.
Докато течеше предаването аз не съм гледала какви са реакциите. Погледнах за първи път едва сега, след като отпаднах и останах приятно изненадана.
– Замисляла ли си се дали това, което пееш и играеш по някакъв начин не оживява като идентификатор и в реалния ти живот?
– Разбира се, особено в песните и със стиховете, които пиша. Донякъде и в пиесите, които играя. Вече имам щастието да съм достигнала това ниво, че да мога да избирам къде и в какво да играя.
В момента играя в една много смешна комедия – на Щефан Фьогел, който е един от най-поставените съвременни автори, и същевременно в една психологическа драма на Тенеси Уилямс, която е и една от най-трудните му пиеси, признати от цял свят. Човек трябва да има богата чувствителност, за да успява да пресъздава цялата тази емоционална палитра. Аз мисля, че чувствителните хора са добрите хора. Да, понякога става по-трудно и дори е възможно човек да загуби себе си.
– Песента „Не завиждам“ май казва всичко за философията, с която живееш?! Греша ли ?
– Изобщо не грешиш! Тази песен е по текст и музика на майка ми и да – това е едно от най-великите неща на света. Другото е да можеш да бъдеш съпричастен, да съчувстваш.
– При теб актьорството и музиката вървят ръка за ръка, но кое е с по-голяма притегателна сила?
– Музиката, понеже съм и автор, не само изпълнител. Имам песни, които са по стихове на майка ми, но имам и такива, писани от големи български символисти, какъвто е Николай Лилиев, например. Но песните, които аз съм дала – като „Синьо безвремие“, да речем, ги чувствам като мои рожби, защото и текста, и музиката са мой. Те са много искрени, много лични. В театъра играеш образи, писани от други автори.
– Преди малко спомена, че понякога човек е възможно да се изгуби. Ти самата имала ли си такъв период?
– Разбира се, всеки човек има. При мен най-сериозния беше, когато загубих майка си. Но май това при всеки човек е най-сериозната дупка.
– Какво ти помогна да се върнеш отново към живота, да се изправиш?
– Изкуството, то ме извади. Това, което ми е завещано и от майка ми.
– А от позицията на днешния ден как мислиш – повече грешка или не беше влизането ти в политиката, или повече беше загуба на време, защото там често си като с вързани ръце…
– Точно в този смисъл е и емоцията, която имам по този въпрос. Когато влизах в политиката, естествено, имах своите добри намерения да променя нещо към по-добро. После обаче виждаш, че това нито може да стане бързо, нито да е сигурно изобщо, че ще стане, въпреки твоите добри намерения.
В политиката в един момент започваш да се чувстваш използван – и не само се чувстваш, но си и доказваш, че е така. Но не съжалявам, защото това ми даде изключително много опит. Неслучайно и във визитката си в „Денсинг старс“ казах на шега, че след като съм била в парламента, вече нищо не може да ме уплаши (смее се). Голяма месомелачка е това, през което се минава.
Когато в един момент станеш депутат, ти, на практика, работиш това, въпреки че няма такава обособена професия. Реално погледнато щом получаваш заплата за това, значи трябва да си 24 часа на разположение да си вършиш нещата. Но не всеки го възприема по този начин.
– За финал и за да не завършваме с политика, а с нещо приятно, ще те попитам как се съхранява любовта между двама души толкова дълги години, както е във вашия случай с Богомил Бонев?
– Според мен това до голяма степен зависи от интелигентността на хората, които са избрали да бъдат заедно. Зависи много и от уважението един към друг. И не на последно място – чувството за хумор. Без него нищо не е в състояние да се получи.
И за съжаление това, за което ми е най-мъчно, че напоследък българинът много изгуби чувството си за хумор. В момента, едва ли не, ако си позволиш да пуснеш някаква смешка, после трябва да обясниш, че е била такава?!
Чувството за самоирония също е от съществено значение – тя е една степен по-ценно и по-високо от чувството за хумор. Не всеки може да го притежава.
Интервю на Анелия ПОПОВА
